ЦЕРН ще рестартират Големият адронен колайдер

Базираната в Женева европейска физична лаборатория ЦЕРН започна тестове по подготовка за рестартиране на най-големият ускорител на частици в света. Учените се опитват да открият нови частици, които биха могли да променят разбирането ни за вселената.

„Много сме развълнувани, защото навлизаме в нова фаза“, заяви пред репортери в Женева Ролф Хойер, генерален директор на Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН.

Големият ускорител на частици, наричан още Големият адронен колайдер, спря да функционира през февруари 2013 г. за основен ремонт, след като идентифицира частицата, смятана за Хигс бозон - дълго търсената елементарна частица, която обяснява как телата получават маса, според теория от 1960-те години.

В гигантската лаборатория, която се помещава в 27-километров пръстеновиден тунел през френско-швейцарската граница, бе открита т.нар „божествена частица“ при сблъсък на протонни лъчи, или снопове, при скорост, близка до тази на светлината.

Сега, след като почти удвоиха мощта и енергията на колайдера, учените в ЦЕРН се фокусират върху откриване на  нови екзотични частици в досега недостъпна област.

Директорът на ускорителите и технологиите в ЦЕРН Фредерик Бордри каза, че през уикенда са били внесени протонни снопове в ускорителя, за да се проверят трансферните линии.

„Тестът бе успешен“, каза той.

ЦЕРН планира да започне рестартиране на машината в рамките на следващите две седмици. Тя ще позволи на лъчи, съдържащи милиарди протони, които се движат с 99.9% от скоростта на светлината, да се изстрелят през масивния ускорител във формата на пръстен.

До края на месец май мощният уред трябва да бъде калибриран, за да достигне нивата на енергия, които позволяват най-сетне да започнат дългоочакваните сблъсъци на протони. Това са кратки, но изключително интензивни сблъсъци, които се регистрират от четири лаборатории, пръснати по дължината на пръстена.

Предишната максимална мощност на ускорителя беше 8 TeV, която бе регистрирана през 2012 г., но след ъпгрейда, ще достигне 13 TeV и може би до  14 TeV – 14*1012 електронволта, т.е. по 7 TeV за всеки лъч.

Пукнатини в Стандартния модел?

Пускането на ускорителя не е като да натиснеш ключа за лампата, каза Хойер, подчертавайки деликатността на процеса, и посочи, че двата снопа протони, които ще бъдат изстреляни в пръстена заедно, ще имат силата да стопят един тон мед.

„Не искаме да правим това. Така че по-добре да увеличим интензивността и силата на сноповете стъпка по стъпка“, каза той.

Експериментите в ускорителя се опитват да намерят доказателства за това как е възникнала Вселената като изучават елементарните частици, градивните елементи на материята и силите, които ги контролират.

През новия период на експлоатация на Големия адронен колайдер изследователите ще търсят доказателства за съществуването на „нова физика“.

Те ще изследват т.нар. „суперсиметрия“ - теоретична концепция, неофициално наречена Сузи, която търси обяснение на загадъчната тъмна материя. Освен това ще търсят признаци за съществуването на допълнителни измерения.

Обикновената, видима материя представлява само около четири процента от познатата ни вселена.

„Има много спекулации, че можем да излезем отвъд рамките на стандартния модел“, каза Тициано Кампореси, ръководител на експеримента в колайдера Compact Muon Solenoid. Той говори за общоприетата теория за това как е изградена нашата видима вселена.

„Трябва да подготвим детекторите, за да сме готови да търсим дори и неочакваното, така че да можем да видим всичко, което може да излезе отвъд рамките на стандартния модел, такъв, какъвто го познаваме“, каза той, заявявайки, че ускорителят е „на границата на това, което може да бъде постигнато в нашата област“.

Той призна, че е трудно да се каже кога може да се появи нещо неочаквано. „Ако природата е благосклонна към нас, това може да се случи бързо, а ако не е - може да отнеме известно време“, каза още Кампореси.

Сроковете остават неясни, но междувременно Хойер заяви, че е сигурен, че адронният колайдер ни е приготвил нови открития.

„Крайно време е да се намери пукнатина в стандартния модел“, каза той, като посочи, че „95% от вселената все още непозната за нас“.