Шокова терапия: Токът лекува кокаиновата зависимост при мишки

Електрическите импулси пуснати през мозъка на кокаиново-зависими мишки променя държанието им и може да намали нуждата от дрогата, показва ново проучване.

Като част от ново проучване, швейцарски невролози са провели четири експеримента използвайки дълбоко стимулиране на мозъка (DBS) и лекарство, което блокира рецепторите за допамина – химичен елемент, свързан с пристрастеността. Всеки експеримент е включвал 60-80 мишки, някои от които са били инжектирани с кокаин – наркотик, който причинява хиперактивност в животното.

С приемането на кокаина мишките станали хиперактивни, и след това учените им пускали импулси с две различни честоти, за да определят как те реагират докато ефекта на дрогата отминава.

За да постигнат това, електроди са били имплантирани в определени места в мозъка и са били стимулирани чрез подобно на пейсмейкър устройство, което е било имплантирано под кожата. Високочестотно DBS (130 херца) е било използвано, за да стимулира мишките за определено време, като по този начин гризачите са се успокоили и са излезли от хиперактивността си. Въпреки това нискочестотоното DBS (12 херца), когато било използвано заедно със синтетично вещество, потискащо рецептора, който блокира допамина, реално помогнало на мишките отново да се държат нормално.

Предишни проучвания са изследвали възможностите на DBS да лекува пристрастяване, но остава неясно кои части от мозъка учените трябва да „атакуват“ с електростимулиране. Този метод вече е прилаган при хора за лечение на симптомите на Паркинсон, но е важно да се третират точните части на мозъка, а също и да се използва точната „доза“ електричество.

Електроконвулсивната терапия се използва още от 40-те години на миналия век, но заради недоброжелателни изказвания в новините и медиите относно евентуални странични ефекти – като когнитивна дисфункция и повреда на паметта – тя има спорна история.

Майкъл Стефаник, който е изследовател от университета „Розалинд Франклин“, твърди, че откритията с мишките са „обещаващи“, добавяйки, че е нужна още работа, за да се определи дали може този метод да бъде прилаган на хора.