Микроби определят възрастта, в която умираме

Еволюцията е променила микрофлората (микробите, живеещи в организма) на човека по начин, който щади децата и постепенно убива възрастните. Благодарение на това микроорганизмите са достигнали идеален размер и благополучие на популацията на своите „стопани”. С други думи, хората рядко доживяват до 120 години заради еволюционните механизми на адаптация на живеещите в симбиоза с тях бактерии, предполага американският микробиолог Мартин Блейзър. Увеличавайки риска от смърт за хората, които излизат от репродуктивна възраст, микробите спомагат оптималният ръст на популацията на своите приемници. Математическият модел, който развива тази хипотеза учените представят в списание mBio, а за него разказва прессъобщението на университета Вандербилт.

Микрофлората на човека съдържа около 100 трилиона клетки – десет пъти повече от клетките в самия организъм. През последните години учените посочиха значението на микрофлората за живота на човека: въздействието на тези микроби не се ограничава с храносмилането, но касае и развитието на мозъка, сексуалния живот и имунитета.

Блейзер започнал да изследва влиянието на микрофлората върху възрастната структура на популацията след многогодишно изучаване на бактерията Helicobacter pylori, която живее в стомаха на повече от половината население на Земята. По-голямата част от времето Helicobacter pylori не вреди на приемника си, дори напротив: през 1996 г. Блейзер изяснява, че тя регулира нивото на киселинност в стомаха. С възрастта обаче рязко се увеличава рискът от рак на стомаха, чиято главна причина е същата тази Helicobacter pylori Helicobacter pylori. „Помислих си: тя ви запазва живи, докато сте млади и ви убива, когато остареете. Лично за вас това не е много добре, но е полезно за целия вид”, разказва ученият. Тоест еволюцията на микрофлората е трябвало да подбере бактериите, които поддържат цялата популация в оптимални равнища, дори това да вреди на отделни индивиди.

За проверка на своята хипотеза Блейзер се обръща за помощ към математика Глен Уеб и двамата започват да моделират въздействието на патогените от различен тип върху хипотетичната популация на древните хора. Двамата учени разделят популацията на три групи – деца, хора в репродуктивна възраст и старци. След това те включили като фактор риска от шигела (един от причинителите на дизентерия) – рязко нараства детската смъртност и популацията изчезва. Когато те моделирали смъртността от микроорганизма Helicobacter pylori, в популацията спада броят на старците, което освободило излишни ресурси за развитие на младежта. В резултат те получили по-устойчив ръст и стабилност на популацията. А ако се удвои раждаемостта, ще се получи нестабилно население: ту растящо, ту измиращо под влияние на околната среда. Накрая, дори при малко увеличаване на здравите старци в популацията ресурсите бързо намалявали и отново настъпвало измиране на популацията.

„Избивайки” остаряващите индивиди, микрофлората поне отчасти създава оптимална за оцеляване демографска структура. Сега обаче, поради нарастване продължителността на живота в цивилизованите общества, еволюционното предимство започва да причинява вреди. Старите хора страдат от много дегенеративни заболявания (като Алцхаймер) и техните микроби играят значителна роля в развитието на тези болести, заяви Блейзер. Тоест, ако по-рано микробите са убивали старците, сега, благодарение на постиженията на цивилизацията, те само намаляват качеството им на живот.