Лалугерите с неподозирано влияние върху климатичните промени

Арктическите лалугери биха могли да играят по-голяма роля в промяната на климата, отколкото се предполагаше преди.

Учените са установили, че животните ускоряват отделянето на парникови газове от вечния лед – огромни замразени депа на въглерод.

Изследователите казват, че това предполага че въздействието на дивата природа в този район е подценено.

Констатациите ще бъдат представени на събранието на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско.

Д-р Сю Натали от Woods Hole Research Center в Масачузетс, САЩ, заяви: „Знаем, че дивите животни въздействат на растителността, и знаем че растителността въздейства на размразяването и въглерода в почвата.”

„Със сигурност има по-голямо въздействие, отколкото сме считали и това е нещо, което ще бъде взето предвид все повече и повече в бъдещето”, добавя тя.

Арктичния вечен лед, където дълбоките слоеве на почвата остават замразени през цялата година, обхващат почти една четвърт от Северното полукълбо и съдържат голямо количество въглерод.

Д-р Натали обясни: „Въглеродът се натрупва в замръзналата земя в продължение на десетки хиляди години. Температурата е много студена, почвите са наситени, така че когато растенията и животните умират, вместо да се разложат, въглеродът бавно се е натрупвал.”

 

 

„Точно сега съхранения въглерод е около 1500 петаграма (1 500 милиарда тона). За да поставим това в перспектива, това е около два пъти повече, отколкото се съдържа в атмосферата”, пояснява тя.

Въпреки това, д-р Натали казва, че досега не е имало много проучвания на последиците които животните могат да имат върху тази система.

За да го проучат, д-р Натали и Наджъл Голдън, от Университета на Уисконсин, разгледали лалугерите: малки пухкави гризачи, които се срещат в цяла Арктика.

Като част от проекта „Поларис”, те пътували до Сибир, за да проучат подземните хралупи на гризачите.

Голдън заяви: „Те са почвени инженери. Разбиват почвата когато копаят дупката си, смесвайки най-горния слой с долния, доставяйки кислород в почвата, като в същото време я торят със своята урина и фекалии.”

Екипът открил, че тази дейност означава, че техните дупки са по-топли от околната почва.

„Наблюдавайме увеличение на температурата на почвата на местата, където арктическите лалугери бяха направили своите бърлоги”, каза Голдън.

„Това е важен компонент. Със затоплянето на замръзналата земя микробите имат достъп до замръзналия преди това въглерод в почвата. И тъй като лалугерите смесват почвените слоеве, те се излагат на по-високи температури.”

 

 

Екипът също така открил, че азота, който катериците добавят към земята чрез техните изпражнения също има ефект.

Въпреки че това наторяване може да противодейства на нарастването на парниковия газ, то също може да подхранва микробите в почвата, ускорявайки освобождаването на въглероден диоксид и метан – двата парникови газа.

Д-р Натали заяви: „Ако лалугерите добявт азот в зона – и тази зона няма растения, защото са ги изровили – това може да повиши загубата на въглерод от системата.”

Тя заключи, че лалугерите играят „далеч по-важна роля във въглеродния цикъл на тази дълбоко замръзнала земя, отколкото сме мислили”.

Екипът сега иска да се върне в района, за да определи количествено колко въглерод се отключва от лалугерите – и да преценят как другите диви животни влияяат на областта.

Изследователите също така искат да преценят как размразяването на почвата ще окаже влияние върху самите популации на лалугерите.