Галактиката Млечен път
Нашата Вселена може да се окаже доста по-безжизнено и необитаемо място, отколкото се предполагаше по-рано. От приблизително 100 милиона галактики във нашата вселена, само за 1 от 10 би могло да се предположи, че е в състояние да поддържа сложни форми на живот, подобен на този на земята.
Във всички останали случаи звездните експлозии са направили съществуването на живота, освен евентуално в микробна форма, невъзможен.Учените отдавна си задават въпроса дали тези експлозии са в състояние да навредят на нашата планета. За първи път те са били забелязани през 1967 г. с помощта на наблюдателен сателит, предназначен за проследяване на опити с ядрено оръжие.
Експлозиите са два типа: Кратките са с продължителност една-две секунди и се предполага, че възникват, когато две неутронни звезди или черни дупки се сливат една с друга. Дългите експлозии продължават десетки секунди и се случват при изгарянето на масивни звезди, след което те се взривяват. Последните са значително по-рядко явление, но генерират 100 пъти повече енергия, озарявайки близките измерения на Вселената с гама лъчи, които представляват поток от фотони с висока енергия.
Подобна експлозия сама по себе си не убива живота на близките планети, но учените предполагат, че ако взривът е достатъчно близо, гама лъчите отключват верига химични реакции, които са в състояние да разрушат озоновия слой на атмосферата на една планета. Когато защитата изчезне, смъртоносните ултравиолетови лъчи на звездата унищожават повърхността на планетата в течение на няколко месеца или няколко години. Това е достатъчно, за да провокира масово измиране на живите организми.
Някога астрофизиците бяха на мнение, че гама експлозиите ще бъдат най-разпространени в областите на галактиката, където звездите се образуват от газови облаци. Но последните данни показват, че ситуацията е много по-сложна: продължителните взривове стават основно в областите на звездообразуване с относително ниско ниво на по-тежки от водорода елементи и хелий.
Авторите на изследването Цви Пиран от Европейския университет в Йерусалим и Раул Хименес от университета в Барселона са оценили вероятността за възникване на продължителни и кратки експлозии в цялата галактика.
Те са открили, че много от звездите всъщност са истински убийци и шансовете, че земята е била подложена на влиянието на смъртоносна експлозия през последния милиард години, са около 50%. Някои астрофизици предполагат, че гама експлозиите са причина за измирането в края на периода Ордовик - глобален катаклизъм от преди около 450 милиони години, в следствие на който са изчезнали около 80% от видовете на Земята.
Учените не са спрели дотук и са изчислили, доколко силно ще е въздействието на звездните експлозии върху планети от различните части на Галактиката. Чистата плътност на звездите в средата на галактиката гарантира, че планетите на разстояние не повече от 6500 светлинни години от галактическия център са били подложени на въздействието на смъртоносните гама лъчение за последните милиард години в 95% от случаите. На базата на тази информация идва изводът, че животът е възможен само във външните области на големите галактики (между другото нашата Слънчева система е на 27 000 светлинни години от центъра).
В другите галактики положението е още по-тежко. 90% от тях са подложени на гама взривове твърде често и продължително, което означава, че животът на тях е просто невъзможен.
Слънчевата радиация нанася огромни щети, но не можем да кажем, че останалите 90% от галактиките са напълно безплодни: напълно е възможно, че някъде съществува микробен живот, който е устойчив на радиация. Известно е, че бактериите и нисшите форми на живот са способни да преживеят подобни събития, но за по-сложни форми на живот тези звездни взривове биха били напълно унищожителни.
Изследването, проведено от специалистите, може да има практическо значение за търсенето на живот на другите планети. Вече от няколко десетилетия учените от Института SETI използват радиотелескопи, за да открият сигнали от разумен живот на планетите около далечните звезди. Но изследователите от SETI са търсили основно в направлението към центъра на Млечния път – точно там, където звездните експлозии и произтичащото от тях гама лъчение правят съществуването на разумни форми на живот невъзможно. Изводът на двамата учени е, че търсенето в противоположната посока вероятно би било по-продуктивно.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
