Галапагоските костенурки са спасени

Американски учени проведоха изследване върху популацията на галапагоските костенурки на о-в Еспаньола и стигнаха до извода, че те вече не за заплашени от изчезване

Пре 60-те години на двадесети век на остров Еспаньола (който влиза в състава на Галапагоските острови) били останали едва 15 костенурки. За спасяване на популацията им била проведена дългосрочна програма по репатрация: костенурките, които се намирали в неволя в различни краища на земята, били връщани в родината си в периода между 1975 и 2007 г., като по този начин на о-в Еспаньола се пренесли 1482 галапагоски костенурки на възраст между 2 и 5 години.

Учените от SUNY College of Environmental Science and Forestry изследваха резултатите от програмата за спасяване на костенурките, като проучиха данните на националния парк на Галапагоските острови за последните 40 години и стигнаха до оптимистични изводи: над половината от свободно пуснатите индивиди са живи до момента, а освен това са успешно адаптирани и създават потомство. Според изчисленията на специалистите, на острова обитават около 1000 гиганта. „Това е рядък пример за това как биолози и мениджъри могат да си сътрудничат за възстановяване на видове, които се намират на границата на изчезването”, отбелязва ръководителят на изследването, професорът по биология Джеймс Гибс.

По прогнози на учените, в течение на близките сто години на о-в Еспаньола ще има изобилие от галапагоски костенурки. Показателите на раждаемостта и продължителността на живота говорят за това, че измирането на вида е изключено, дори ако не се заселват нови екземпляри. Впрочем, както отбеляза Гибс, има едно единствено препятствие за ръста на популацията: това е промяната на обичайния за костенурките ландшафт. Изследвайки почвата и съдържанията на въглерод в различните слоеве, учените установили, че за последните 150 години растителността на острова силно се е изменила и преобладаващи са станали дребните растения – трева, храсти и неголеми дървета. Те затрудняват придвижването на галапагоските костенурки и предотвратяват растежа на кактусите, с които се хранят тези гиганти. „Заселването на острова с костенурки е една от задачите, а екологичното възстановяване на техните зони на обитаване ще отнеме далеч повече време”, каза Гибс.

Една от причините са измирането на вида според учените са козите: доведени на острова през 19 век, те се разплодили и са унищожили значителна част от растителността. За възстановяване популацията на костенурките, се наложило да се прочисти територията от подивелите кози: трябвало да бъдат проследявани и отстрелвани от вертолети.

Галапагоските, или слоновите костенурки са най-големите от населяващите земята сухоземни костенурки. Индивидът може да тежи над 400 кг и да достига дължина от 1,8 м. За родина на този вид костенурки се смятат седемте Галапагоски острова. Количеството костенурки е намаляло с над 250 000 броя през 14 в. до най-ниското ниво от 3000 броя през ’70-те години. Намалението на числеността е било предизвикано от използването на костенурките за получаване на месо и масло, унищожаване местата, които обитават за нуждите на селското стопанство, внасянето и разпространението на чуждестранни животни на островите, като мишки, кози и прасета. За спасяване на гигантските костенурки от началото на 20 век се полагат усилия, в резултат на което хиляди отгледани в неволя екземпляри са били върнати на острова, към мястото на изконното им обитание и според оценките, общият брой на тезикостенурки надвишава 19 000 към началото на нашия век, но независимо от това, този вид като цяло се класифицира като „уязвим”. От 15-те подвида на галапагоски костенурки на планетата са останали едва десет, 11-ия вид Абингдонската слонска костенурка до неотдавна беше представена от един единствен екземпляр: самецът с прозвището Самотният Джордж. След като умря през 2012 г., този подвид се смята за измрял.