Прототип на лунна база, която се планира да бъде построена след 2030 г., първо ще бъде сглобена на Земята. Това разказа за агенция ТАСС източник от ракетно-космическия отрасъл в Русия, като се позова на федералната космическа програма 2016-2025.
„Разработеният комплекс е прототип на лунната база, която ще се състои от четири модула: жилищен, лабораторен, енергогенераторен и възлов, - разказва източникът. – Планира се той да бъде построен на Земята. Ще бъде проверена изправността на всички архитектурни и технически решения при разработката на лунната база”.
Изследване на космоса с помощта на изкуствен интелект
Събеседникът на агенцията отбеляза, че Роскосмос планира да снабди лунната база с различни видове роботи, които да се заемат със строителството на самата база. Изпитанията им също ще бъдат на Земята. По-рано в медиите се появиха сведения за плановете на Роскосмос, но самата програма за 2016-2025 г., в която са включени тези проекти, е окончателно сформирана в космическата агенция сравнително скоро. Както заяви в началото на октомври началникът на ведомството Олег Остапенко, в момента тя се съгласува и ще бъде подадена в правителството до края на годината.
Освен това, по думите на източника, перспективните руски космически апарати за изучаване на далечния космос, които се планира да бъдат създадени в рамките на федералната космическа програма за 2016-2025 г., най-вероятно ще бъдат снабдени с изкуствен интелект. Това ще им позволи да изпълняват задачите си при забавяне или липса на команди от Земята.
„Проектът предполага разработка на нови системи за управление чрез изкуствен интелект за перспективните космически апарати, които ще се изпращат в далечния космос”, разказа събеседникът за агенцията. Той подчерта, че задачата на създаването на такива умни апарати засега не е решена ефективно в нито една космическа държава.
Според проекта новите апарати трябва да получат и нова електронно-компонентна база на руското производство, устойчива на силното космическо лъчение от далечния космос. Както поясни източникът, Роскосмос съставя „амбициозни планове за изстрелване на космически апарати в далечния космос – автоматични станции трябва да се изпращат не само на Луната или на Марс, но и към Слънцето, Юпитер” и към други обекти от Слънчевата система.
В плановете, изстрелването на автоматичните станции Луна-25", "Луна-26" (проект "Луна-Глоуб") и "Луна-27" (проект "Луна-Ресурс") са насрочени съответно за 2017, 2018 и 2019 г. През лятото беше заявено, че „Луна-Глоуб” ще стартира през 2019 г., а двата модула „Луна-Ресурс” – през 2021 и 2023 г.
Първият пилотиран полет на космически кораб
Разработваният руски пилотиран космически кораб за пръв път ще бъде тестван в самостоятелен полет през 2025 г., съобщи източникът, като се позова на програма 2016-2025 г.
„Пилотираният транспортен кораб от ново поколение трябва да премине втори етап на летателно-конструктивни изпитания през 2025 г. Планира се в рамките на тези изпитания вече готовият кораб да бъде пуснат в космоса, където ще се намира в автономен полет, а също така ще проведе редица прикачвания към посещаеми модули от ново поколение”, разказа източникът на агенцията.
По-рано стана ясно, че първите летателни изпитания ще се състоят след 2020 г. с използването на ракетата „Ангара”.
Програмата за тестовите полети предвижда общо пет етапа, заявиха от ракетно-космическата корпорация „Енергия”, която разработва новия кораб. На третия етап се планира безпилотна обиколна на Луната с ракетата „Амур”, а на петия – пилотиран полет на спътник на Земята, който Роскосмос планира за периода след 2030 г.
Новият кораб трябва да замени пилотираните „Съюзи”. Неговият макет беше показан на международния салон МАКС-2013. Цената за строителството на кораба възлиза на около 160 млрд. рубли. Пилотираният полет на Луната, изключая научно-изследователските и опитно-конструктивните дейности, експертите изчисляват на близо 100 млрд. рубли.
Летателните изпитания на новия кораб трябва да започнат през 2015 г., но след това бяха пренасрочени за 2018 г. Тогава е планирано и изстрелването на първия пилотиран кораб от космодрума „Восточни”, който се строи в Амурска област.
Колко струва космическата програма
Роскосмос оценява стойността на повечето амбициозни проекти, заложени във федералната космическа програма за 2016-2025 г. на около 300 млрд. рубли – именно с такава сума се различава инерционният и иновационният вариант на програмата, съобщи за ТАСС източникът от ракетно-космическия отрасъл.
За програмата ведомството моли за общо 2,1 трлн. рубли от федералния бюджет, още около 250 млрд. рубли се планира да бъдат похарчени от собствения бюджет на предприятието и доходите от космически проекти. По този начин, в сравнение с предишната програма (2006-2015 г.) Роскосмос разчита да привлече почти тройно повече средства както от хазната, така и от извънбюджетни източници.
„Повечето от средствата трябва да бъдат похарчени за научно-изследователски и опитно-конструктивни дейности – това са около 1,5 трлн. рубли”, уточни събеседникът за агенцията.
Такива суми ще са нужни за реализиране на новия вариант – инерционния, който, според данните на Роскосмос, ще бъде по-евтин за бюджета с около 300 млрд. рубли, отбеляза източникът. „В инерционния вариант обаче не е предвидена разработката на технологии за пилотиран полет до Луната и като цяло дялът за амбициозни проекти е практически нулев”, предупреди той. Събеседникът не уточни, за какви именно проекти става дума.
Що се отнася до икономическия ефект от реализацията на програмата, самият Роскосмос го оценява на близо 1,3 трлн. рубли – аналогичният показател в проекта от предходната програма възлезе на по-малко от 640 млрд. рубли.
Как Русия изследва космоса
По-рано секретарят на Роскосмос Денис Лисков съобщи за ТАСС, че руската програма за изучаване на далечния космос предполага пилотиран полет до Луната след 2030 г., въпреки, че необходимите технологии ще се разработват вече в рамките на федералната програма за 2016-2025 г. С пълномащабното изследване на Луната Москва ще се заеме в края на 20-те и началото на 30-те години н века, заяви по-рано началникът на Роскосмос Олег Остапенко.
Що се отнася до Марс, то в сътрудничество с Европейската космическа агенция в рамките на проекта „ЕкзоМарс” Роскосмос планира да изпрати спътник и марсоход. По последни данни изстрелванията са насрочени съответно за януари 2016 и май 2018 г.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
