Водата на Луната е била донесена от слънчевия вятър

Почти всичката вода се е появила на повърхността на луната под въздействието на частиците на слънчевия вятър, а не заради разрушаването на остатъците на богатите на вода комети и метеорити, както се смяташе по-рано. Това е доказано след анализ на последните лунни проби.  

По време на последните две мисии Apollo учените установиха, че луната е абсолютно сух космически обект, защото във взетите образци почти не се съдържаше вода. Затова астрономите бяха крайно учудени, когато през 2009 данните от трите сонди показаха, че в минералите в почвата се съдържа голямо количество вода.

Учените имат три основни хипотези за произхода й, като дълго време най-популярната от тях беше, че водата е била донесена от комети и метеорити.

Според друга хипотеза течността е била донесена от слънчевия вятър – поток от йонизирани частици, който „полива” повърхността на Луната с високоенергийни протони. Космическите лъчи, идващи от региони извън Слънчевата система, също така са могли да внедрят йони в повърхността на Луната, предизвиквайки химически изменения, които създават вода.

Има и версия, според която водата е била на повърхността още при възникването на Луната. В крайна сметка учените са стигнали до извода, че всеки от механизмите работи, но въпросът е кой именно е основният източник на лунната вода.

За да установят източника Алис Стефан и Франсуа Робер от музея за природни науки в Париж заедно с колегите си са измерили съотношението между водорода и деутерия, а също и изотопите на лития (7Li/6Li) в пробите от лунната повърхност, събрани по време на мисията Apollo 16.

Известно е, че колкото по-далеч от слънцето е разположен източникът, толкова повече деутерий (изотоп на водорода) съдържа водата. Съответно всеки  възможен източник на лунна вода би трябвало да покаже различно съотношение на изпотопи на водорода. Кометите и метеоритите имат различни пропорции, а протоните на слънчевия вятър и космическите лъчи също са в различно съотношение.

Анализирайки получените данни учените са стигнали до извода, че почти цялото количество вода, поне в първите 200 нанометра от лунната повърхност, е произлязло от слънчевия вятър, докато приносът на кометите и метеоритите е крайно незначителен (около 15%).  

Това заключение потвърждава хипотезата на друга група учени от 2012, според която действието на небесните тела не би могло да достави такова голямо количество течност на Луната.

Френските астрономи подчертават, че са изследвали само образци от повърхността на Луната, поради което данни за произхода на водата в другите слоеве на спътника на Земята няма.

Научната статия за изследването е публикувана от изданието PNAS.