През тази година площта на арктическите ледове намаля до 5,02 млн. кв. км. Това е най-малката стойност през цялата 36-годишна история на научни наблюдения на този регион с помощта на космически спътници. Това съобщиха от НАСА и Националния център за данните за леда и снега към университета на щата Колорадо, предава ИТАР-ТАСС.
С помощта на снимки, получени от космоса, американските специалисти изчислиха, че сегашната площ на леда в Арктика е малко по-малко в сравнение с тази през миналата година. Но и миналата година тя беше много по-малка от средния показател 6,22 млн. кв. км, регистриран в периода 1981-2010 год.
Промяна в сравнение с миналата година почти няма, защото „в началото лятото беше твърде студено, нямаше силни бури и ветрове, които да разрушават леда и да го карат да се топи по-бързо“, отбеляза Уолтър Майер, научен сътрудник на НАСА. Но той добави, че „дори в относително студени години ледът в Арктика става много по-тънък от преди и по-лесно се топи“.
Учените смятат, че Арктика губи 13% от леда си всяко десетилетие. Основната причина за тази тенденция е глобалното топене, което, според много специалисти, предизвиква „парников ефект“.
Авторите на научните изследвания на тази тема, работещи по инициатива на Арктическия съвет, многократно предупреждаваха, че продължителното топене на леда в региона може да доведе до изчезването на белите мечки, тюлените и другите животни. Ако процесът продължи с това темпо, то до края на столетието в Северния ледовит океан през лятото няма да има ледове.
В същото време в доклада е отбелязано, че намаляването на площта на леда в Арктика разширява възможностите за добив на полезни изкопаеми, включително развитие на находища на нефт и газ, а също така водите в региона може да се използват за корабоплаване.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
