Китайците ще построят най-мощният лептонен колайдер

До 2028 година Китай планира да построи на територия си електронно-позитронен колайдер (ускорител). В продължение на две години учените ще представят предварителна оценка на проекта, съобщи Nature News.

Дължината на пръстените ще е 52 километра, което е два пъти повече от Големия адронен колайдер (ГАК), а енергията, до която се планира да се разпръснат електроните, ще достигне няколкостотин гигаелектронволта. В зависимост от финансирането, което засега е на стойност 3 млрд. долара, размерите му могат да бъдат увеличени до 80 километра. Основното финансиране е от китайска страна, но не се изключва и привличане на чуждестранни партньори.

Отделно се разглежда възможността за функционирането на ускорителя в режим на адронен колайдер. Енергийните частици адрони ще достигнат до 70 тераелектронволта. Сега се прави модернизация на пръстените на ГАК с енергия от 8 до 14 тераелектронволта. В случай, че се приеме проектът за изграждане на 80-километров ускорител, неговата мощност ще позволи да ускори протоните до 100 тераелектронволта.

Китай отбеляза, че иска да привлече за изработването на бъдещия колайдер специалисти по физика в областта на елементарните частици.

Лептонният колайдер предполага ускорение и сблъскване в пръстена на ускорителя (преди всичко, електроните и техните античастици – позитроните). По-рано такава настройка е имало в Европейската организация за ядрени изследвания – Големият електронно-позитронен колайдер – до неговото преобразуване в ГАК. Най-големият след ГАК ускорител е Теватрон в САЩ, който също се отнася към групата на адронните колайдери. Дължината на неговите пръстени е 6,3 км. Той е предназначен за сблъсък на частици с енергия до един тераелектронволт.

Смята се, че изучаването на сблъсъка между лептоните ще позволи по-лесно да се разбере природата на Хигса бозон, като цяло да се изследва неговата възможна вътрешна структура. За разлика от адроните, частиците на материята, които участват в силно взаимодействие и се състоят от кварки, лептоните сега се смятат за „наистина“ елементарни частици, тъй като въпроса за тяхната вътрешна структура остава отворен.