Учени: Марс и Земята имат сходни по състав почви

Марсианска почва на възраст 3,7 милиона години позволи на изследователите да предположат, че на Червената планета все още може да има живот. Снимките, направени от марсохода „Кюриосити” в кратера Хейл, демонстрират почвени профили с напукана повърхност. Подобни почви има на Земята – в Сухите долини в Антарктида и в чилийската пустиня Атакама.

Химическият анализ показал, че марсианската почва напомня по структура земната, в която се съдържат микроби. Геологът Грегъри Реталак от Орегонския университет смята, че изследването му потвърждава реалната възможност за наличие на живот на Марс не само в миналото, но и днес.

Даденото откритие е направено въз основа на снимки и данни от камерата на марсохода „Кюриосити”. Това е поредното доказателство, че на древен Марс може да са живели микрооргаанизми.

Реталак е изследвал самостоятелно минералните и химични данни, публикувани от изследователите, които имали достъп до мисията на „Кюриосити”, съобщава hi-news.ru.

Изследователят акцентира върху процесите, които се срещат често на Земята – химическото разклонение и натрупване на глината в почвите за сметка на минерала оливин. Заинтересувало го най-вече изчерпването на фосфора в почвите, тъй като на Земята това е свързано с активноста на микроорганизмите.

По думите му, древните почви не са пряко доказателство за съществуването на живот на Марс, но те свидетелстват за по-топъл и влажен климат на планетата в миналото, който е бил по-пригоден за развитието на живот. През последните три милиарда години Марс има съвсем различен климат.

Такива особености, както порестата структура на марсианската почва и концентрацията на сулфат, типични за пустинните почви на Земята, са присъщи на древните слоеве на марсианската почва и са нехарактерни за по-младите й слоеве.

Според Малкълм Уолтър от Австралийския център по астробиология, който не е участвал в изследването, откриването на вкаменени почви в кратера на Хейла рязко увеличава вероятността на Марс все още да съществуват микроби.

Учените смятат, че първоначално животът е възникнал на Червената планета, а не в богатата на водни ресурси Земя, откъдето идва и повишеният интерес към планетата Марс.