Защо кучетата имат клепнали уши?

Откакто първият вълк потърсил компанията на хора и техните остатъци от масата за вечеря, хората селектирано отглеждат всичко, от свине  до коне, ако те могат да приспособят животното да им се подчинява.

Тези ранни експерименти създали животни, които са много различни от техните предци в горите и за повече от век учените се опитват да разберат защо.

Дори Чарлз Дарвин не могъл да обясни това нещо, което той нарича „синдром на опитомяването”, кучета, лисици, прасета, овце и много други животни се променят драматично, когато те заживеят с човека.

Въпросът е: „Защо?”

Защо повечето кучета имат клепнали уши, докато единственото животно в дивата природа с меки, висящи уши е слонът, според проучванията на Дарвин от 1800г.?

Защо толкова много опитомени животни имат бели петна козина, наречени депигментация?

Защо толкова много домашни любимци имат по-малки мозъци, отколкото предците си и имат по-малки челюсти, както и по-къси муцуни и по-малки зъби?

Дарвин смятал, че трябва да има обща причина за всички тези промени, въпреки че те изглеждат толкова несвързани. През годините учените са предложили редица теории, но нито една не е всеобщо приета. Сега, учени в Германия, САЩ, Австрия и Южна Африка изследват биологичен процес, който започва много рано в ембрионалния гръбначен стълб на гръбначните животни.

Теорията предполага, че селективното размножаване причинява някои стволови клетки да бъдат неизправни, или дори да загубят пътя си към частта от тялото, където те би трябвало да започнат изграждането на тъкан, като тази в дивата природа.

С други думи, това ранно експериментиране произвело резултати, които никой не е очаквал. Като увисналите уши.

„Историята на развъждането е богата на този вид неща, развъждате избирателно една черта и често се получава нещо неочаквано, което е свързано с нея по някакъв неочакван начин”, посочва Адам Уилкинс от Института по теоретична биология в Берлин.

Той добавя, че резултатите не били лоши, макар и да били неочаквани, тъй като ние в крайна сметка сме си направили пухкави спътници, които в много случаи са променили човешката история.

„Независимо дали става въпрос за древната форма на селективно развъждане или за по-модерни форми с участието на всички най-нови генетично-молекулярни модификации, ние трябва да сме наясно с възможните нежелани последствия”, заяви Уилкинс.

Адам Уилкинс, заедно със съавторите Ричард Врагхам от Харвардския университет и Такумеш Фич от Университета на Виена, твърдят, че всичко е започнало преди хиляди години, може би когато хората първо са видели вълк, който е бил много по-различен от другите вълци. Той не се страхувал от хората и искал да бъде ловен партньор и другар.

Това не е несериозна идея. Вероятно вълците са били инициаторите на процеса на опитомяване. Те са имали много за печелене, защото хората вероятно винаги са оставяли много храна след лова си. Така че защо да не се присъединят към тях?

Но това предполага, че тези първи доброволци са различни и не са били пълни с адреналин. Надбъбречната жлеза, която доставя адреналинът, който подготвя тялото да бъде готово за действие, започва живота си в същата зона, определена от излседователите като най-вероятният източник на „синдрома на опитомяването”.

Може би тези ранни вълци са имали недостиг на адреналин. Надбъбречната жлеза се образува от група стволови клетки, наречени „неврални клетки”. Тези клетки също мигрират към различните части на животното, докато то расте от ембрион до жив звяр, където промените между дивите и домашните животни са най-очевидни.

Новата теория показва, че ако всички клетки не достигнат до ушите, те ще бъдат леко деформирани или увиснали. Ако някои от клетките пристигнат в челюстта в слабо състояние, челюстта вероятно ще бъде по-малка. И някои заблудени клетки биха могли да причинят депигментация, бялото парче козина на гърдите на Шаро. И така нататък.

Това е единствената известна теория, която цитира една единствена биологична причина за промени, наблюдавани из питомния свят.

Първоначално, дивите животни са селектирани само за покорство. През последните векове те са развъждани поради много други неща, включително привлекателност сред кучетата и скорост сред конете.

Изненадите като клепналите уши са били неочаквани, но лоши ли са те?

„Мисля, че не”, сподели Уилкинс. „В случая на опитомени животни, повечето от тях няма да оцелеят много добре в дивата природа. Ако са свободни, но в плен, те се справят перфектно и докато чертите на „синдрома на опитомяването” технически са дефекти, те не им вредят”.

Какво биха направили фермерите без впрегатни животни? И как бихме могли да се справим без нашите пухкави приятели?

В този конкретен случай повечето от нас биха се съгласили, че „синдромът на опитомяването” не е съвсем лош. Нашите кучета дори изглеждат по-приятелски настроени.

Вероятно ще има много други експерименти, които ще произвеждат изненади и не всички такива истории ще имат щастлив край.