Двама физици твърдят, че в края на съществуването си, черните дупки се превръщат в пълната си противоположност – бели дупки. По време на процеса, черната дупка изхвърля с мощна експлозия всичката материя, която някога е погълнала. Предположението, базирано на спекулативната теория за квантова гравитация би могло да разреши един от отдавнашните проблеми около черните дупки – дали унищожават или не материята, която поглъщат.
Теорията предполага, че преходът от черна към бяла дупка се случва мигновено след образуването на черната дупка, но понеже гравитацията „разтяга“ времето, за страничния наблюдател този процес изглежда, сякаш продължава милиарди и дори трилиони години. Ако авторите на теорията са прави, това може да означава, че малки черни дупки, образувани още в зората на Вселената е вероятно да са готови да се „пукнат“ и да бъдат отчетени от уредите, като високоенергийно космическо лъчение или друг вид радиация. Всъщност, учените твърдят, че някои от силните космически сияния, които се считат за експлозии на супернови, биха могли да са умиращи черни дупки, формирани малко след Големия взрив.
Общата теория на относителността на Айнщайн предполага, че черните дупки могат да се образуват в резултат на колапса на звезди в края не техния жизнен цикъл. Сферична повърхнина, наречена хоризонт на събитията, огражда цялата маса на черната дупка, заедно с умиращата звезда и нищо, абсолютно нищо, преминало хоризонта, не може да бъде върнато обратно. Дори светлината.
Понеже гъстата материя изкривява пространството, общата теория на относителността предполага, че звездата в центъра на черната дупка ще продължи да се смалява, докато не се превърне в място на гравитационна сингулярност, където величините за измерване на пространствено-времевите изкривявания и плътността на материята клонят към безкрайност. В такива точки, законите на физиката спират да работят по начина, по който би трябвало да работят. Много физици обаче смятат, че в някакъв момент от процеса, ефектите на квантовата гравитация би трябвало да се проявят и да прекратят колапса, а безкрайните величини да бъдат избегнати.
Информационен парадокс
Ако черните дупки наистина могат да се превърнат в бели и да освободят всичката материя, която са погълнали, това би дало отговор на един от най-проблемните въпроси на фундаменталната физика. През 70-те на миналия век, Стивън Хокинг изчислява, че всяка черна дупка би трябвало да излъчва радиация от хоризонта на събитията, губейки бавно енергия и смалявайки се, докато не изчезне напълно. Съществуването на тази „Хокингова радиация“ би означавало, че всичката информация, която попадне от материята в черната дупка, бива унищожена. Това е в разрез с един от фундаменталните принципи на квантовата физика, който гласи, че информацията не може да бъде унищожена.
Ако новата теория може да хвърли светлина върху парадокса около формирането на черните дупки, би била от значение. Да разберем как информацията може, ако изобщо е възможно, да напусне черна дупка, би отговорило на много ключови въпроси в сферата на квантовата механика.
От особена важност е да разберем точно колко време е нужно на една черна дупка да се превърне в бяла. Сегашното предположение е за няколко хилядни от секунда. Гравитационното поле около дупката разтяга времето и светлинните вълни, което създава впечатление в страничния наблюдател, че процесът отнема много повече време.
Ако времето, от гледна точка на наблюдателя, е твърде кратко, тогава всички черни дупки, съществували някога, ще са вече изчезнали. От друга страна, ако привидно времето е твърде много, черната дупка ще е изчезнала, още преди да е започнала трансформацията си в бяла дупка, според изчисленията на Хокинг. За една черна дупка с размерите на слънцето ще е нужно около хиляда трилиона повече време от настоящата възраст на Вселената, за да се превърне в бяла.
Интересно за черните дупки:
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
