Препятствията пред 3D принтирането в космоса

Според доклад на американския Национален съвет за проучвания (бел. ред. НСП), 3D принтирането на напълно функционални съоръжения (като малки космически кораби напр.) в космическа среда все още далеч не е осъществимо, въпреки вдигнатия шум по темата в последно време.

Въпреки че 3D принтирането (наричано също адитивно производство) в последно време се развива с много бързи темпове и се използва все по-широко в индустриалния сектор, самата технология е „все още относително млада“ и нейното приложение в космоса „за момента не е възможно, освен за много ограничени експериментални цели,“ твърди се в доклада на НСП, който бе изготвен по искане на НАСА и ВВС на САЩ.

Конкретните ползи и потенциалния мащаб на приложението на технологията в космоса все още остават не напълно изяснени.

„Много от твърденията по темата в пресата са силно преувеличени,“ твърди Робърт Латиф, председател на комисията изготвила доклада и бивш генерал-майор от ВВС.

„Приложението на тази технология в космоса би могло да бъде от полза, но със сигурност няма да бъде магическото решение на всички проблеми пред сложните космически операции.“

Според доклада, най-големите препятствия пред триизмерното принтиране в космоса са липсата на гравитация, големите температурни вариации и разбира се вакуумът, тъй като тези фактори са от значение не само за самото завършване на процеса, ами и защото могат да окажат влияние на структурната цялост на крайния продукт.

Освен това, високите цени на управление и поддържка на съоръженията, както и на самата инфраструктура необходима за тяхната експлоатация (като надеждни източници на електроенергия напр.) също са фактор който трябва да се вземе предвид.

Автоматизацията (или по-скоро липсата на такава) също се оказва неочаквано препятствие пред приложението на 3D принтирането в космоса. Според доклада, за използването на съоръженията за 3D принтиране са необходими хора, най-малкото за да преместят частите от едната машина към следващата, а в космоса човешкият труд е ужасно скъп.

„Тъй като най-явните приложения на технологията са в сферата на космическите научно-изследователски полети и военното дело, правителството не може да очаква инвестиции от индустриалния сектор за технология, която няма комерсиално приложение,“ пише още в доклада на НСП, като освен това отхвърли твърдението на представителите на ВВС, че 3D принтирането би могло да намали разходите им за изпращане на полезни товари в орбита.

„Към настоящия момент е твърде рано за да може да се каже със сигурност дали 3D-принтирането би намалило разходите за изпращане на товари в космоса. Също така е твърде рано за да се определи как тази технология най-добре би могла да бъде използвана от ВВС. Въпреки това, потенциала ѝ да произвежда структури твърде големи или пък крехки за конвенционалните съоръжения за изпращане на полезни товари в орбита може да се окаже от оперативен интерес за някои мисии на АНС.“