
Учените са установили, че в началото на XIX век европейските свиневъди, които е трябвало да осигуряват месо на бързорастящото в епохата на индустриализацията население на континента, са внасяли прасета от Китай и активно са ги кръстосвали с местните породи. За генетическите “следи” на това събитие пише списанието Nature Communications.
Според изследването, азиатските прасета са привлекли европейските свиневъди с качеството на месото, повишения имунитет, незначителните изисквания към мястото за отглеждане и плодовитостта. Мирте Босе и колегите му от Университета Вагенинген в Холандия са открили няколко гена с азиатски произход (EDNRB, IGF2, KITLG), които отговарят за плодовитостта и другите изброени качества. Освен това учените смятат, че в началото свиневъдите са избирали най-едрите прасета, докато с времето приоритет е станал фактора на числеността на потомството, който се влияе от мутациите на гена AHR.
Предшествениците на домашните прасета – дивите свине (Sus scrofa) — са се формирали като вид преди около четири милиона години в Югоизточна Азия. С времето те са стигнали до Близкия Изток и Европа, където са станали домашни животни преди около 13 000 години. В Китай прасетата са били опитомени по-късно – преди около 8000 години. Между европейските и китайските породи не е имало никакви контакти чак до началото на индустриалната революция. Повечето съвременни породи са резултат именно от този, иницииран от животновъдите, контакт.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.