Можем съвсем спокойно да кажем, че роботите, под една или друга форма, са навлезли дълбоко в съвременната световна поп-култура. Малко държави обаче са толкова вманиачени по роботите, колкото е Япония. Нужно е само едно посещение на музея на възникващите науки в Токио, за да се убедите в това.
Там посетителите могат да видят ASIMO – андроид, разработен от Honda, който може да бяга, да изпълнява задачи и да взаимодейства с хора. Honda показа ASIMO за пръв път преди 10 години, и той все още продължава да е футуристична идея за това какво биха могли някога да представляват роботите за масово производство.
В музея ще откриете още два робота, които представят по свой начин как би могъл да изглежда живота след 15, 20 или 30 години.
Otonaroid изглежда, като млада жена. Роботът има реалистична силиконова кожа, дълга коса и живи, мигащи очи. Kodomoroid пък е андроид-новинар, който чете последните новинарски заглавия на посетителите на музея. Telenoid е странно устройство за комуникация, което ви позволява да говорите с близки и приятели, „така сякаш седите до тях“. Може да прегръщате робота и той ще ви отвърне с малките си, зловещи ръчички.
Otonaroid
Kodomoroid
Telenoid
Макар огромните бойни машини да са доста далечна вероятност, Япония залага на това, че малките роботи ще се превръщат във все по-голяма част от живота ни.
Домашни помощници
В момента в токийския университет Васеда се разработва Twenty-One, мултифункционален робот, който ще може да върши домакинска работа.
Машината има подобно на човешко горно тяло, но се придвижва на колела, което й позволява завидна бързина. Създателите на Twenty-One се надяват, че някой ден изобретението им ще може да помага не само в домакинства, но и в старчески домове и дори болници.
Шигеки Сугано и екипът му имат за идея да поставят по един робот в дома на всеки човек. Той казва обаче, че ще минат десетилетия преди роботите да навлязат в масово производство, както автомобилите днес.
Twenty-One е прекрасен пример за това как японските учени се опитват да помогнат на застаряващото население. Страната е в разгара на демографска криза, старческите домове са по-пълни, откогато и да било, а учени търсят нови и нови начини да се преборят с това с помощта на технологията.
Благодарение на немалкия напредък в областта, някои роботи имат система „за разпознаване на емоции“ и могат да „симпатизират“ на хората. Миналия месец, японската компания SoftBank показа Pepper, „първият робот, който може да разпознава човешки емоции“, твърди изпълнителният директор на компанията, Масаяши Сон.
Не си мислете обаче, че японците разработват само роботи, които да угодят на мързела ни. Аварията в АЕЦ Фукушима 1 преди няколко години е показателна за това, че машините биха могли да вършат работа, в опасни за човешкия живот обстоятелства.
Икономически облаги
Робореволюцията в Япония не само е започнала, но има и пълната подкрепа на правителството, което вижда машините, като възможност за ръст в БВП.
Миналия месец премиерът на Япония Шинзо Абе заяви, че е изключително оптимистичен за развитието на роботиката. Той си постави за цел да разшири пазара за роботи до 24 млрд. долара и сподели надеждите си за „Робоолимпийски игри“, които да се проведат паралелно с нормалните в Токио през 2020 г.
Олимпиадата щяла да бъде събитие, на което да демонстрират технологичните иновации и откритията в сферата на роботиката.
„През 2020 г., искам да събера роботи от всички страни в Токио, за да се съревновават в състезания за технически умения“, каза Абе. „Искаме да превърнем роботите в основа за икономически растеж“.
Бидейки такава голяма част от поп-културата на Япония, остава да стискаме палци един ден днешните изобретения да вдъхновят ново поколение дизайнери, програмисти и инженери, които да направят следващата стъпка.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
