Мозъкът на бебетата се настройва на „честотите” на родния език още преди навършване на едногодишна възраст. Децата започват да издават правилни звуци дълго преди да са готови да произнесат своите първи думички, изясниха учени от Вашингтонския университет. Магнитоенцефалографично изследване на бебета и възрастни показало, че именно между седмия и единадесетия месец децата започват да възприемат различно звуците на роден и чужд език. Освен това възприемането на речта винаги активира едновременно и слуховата, и двигателната зона от мозъчната кора, т.е. дори бебетата се опитват активно да говорят, а не просто да възприемат речта на възрастните. Изследването е публикувано в последния брой на списание Proceedings of the National Academy of Sciences, а краткото му съдържание е поместено на сайта на университета.
Значението на първата година от растежа за овладяване на човешката реч е известно отдавна на науката. Важен момент тук в шестия месец, в който децата остават „космополити”, като еднакво добре различават гласните и съгласните във всеки език по света. Но след това каналът на възприятие се стеснява. Контрастите между звуците на родния език се различават все по-добре, а на чуждите – все по-зле. Авторите на изследването си поставили за цел да изучат този процес в мозъка.
В хода на два експеримента деца от седем до единадесетмесечна възраст и възрастни били вкарани в магнитоенцефалограф, а след това прослушали записи на срички от два езика – роден и чужд (в първия експеримент – на английски и испански, а във втория – на финландски и китайски).
На звуците от сричките при децата реагирали, както звуковата зона на мозъчната кора, така и двигателната. Тоест децата се опитват да възпроизведат чутите звуци в най-ранна възраст, с което не се различават от по-възрастните си другари.
При единадесетмесечните деца и възрастните участници в експеримента, на сричките от родния език реагира по-интензивно слуховата зона на мозъчната кора, а на чуждите срички – двигателната. Очевидно, по този начин мозъкът се опитва да помогне на човека да произнесе по-добре непознатите звуци.
Фактът, че двигателната зона участва при слушане и говорене може да се смята за доказан. Освен това, авторите на изследването изказват хипотеза за формиране на базова аудио-артикулационна карта при децата още през първите 12-20 седмици от живота. Дори в такава ранна възраст те са способни да възпроизведат звуци, които възприемат като реч.
Учените съветват родителите да засилват тези способности на мозъка, като говорят с децата си още от най-ранна възраст, да изговарят звуците бавно и ясно. „Детето различава езикът на родителите най-добре. Когато мама и татко говорят с него, мозъкът на детето подготвя по-активно речевия апарат за разговор”, - отговаря водещият автор на изследването Патриция Кул.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
