За първите птици брачните игри са по-важни от летенето

Снимка: реконструкция на архиоптерикс

В Германия са намерени вкаменени останки от археоптерикс. Екземплярът се отличава с изключително запазените следи от пера по цялото тяло. Немските учени твърдят, че перата на първите птици са служили за привличане на вниманието на брачни партньори и в хода на еволюцията са придобили аеродинамични свойства. Новото проучване е представено в списанието Nature.

Археоптериксът е знаменита "протоптица" - междинно звено между динозаврите и птиците. Всичките вкаменени останки на този вид са били намерени в покрайнините на Золнхофен в южната част на Германия. Но досега е било почти невъзможно да се реконструират особеностите на перата на археоптерикса.

Новата находка, която е 11 поред, е различна в това отношение: контурните пера са се запазили не само по крилата и опашката, но и по долните крайници на древната птица. Горната част на краката е покрита с дълги 4-сантиметрови пера със симетрична форма, а долната – с по-къси.

Фактът, че перата са били симетрични, противоречи на теорията, че летенето изначално е било с четири крила. За такива движения перата трябва да са асиметрични (едната страна е по-тясна и по-прибрана). Но перата на опашката на архиоптерикса се оказаха доста дълги (9,9—11,5 сантиметра) и асиметрични, което може би е свидетелство за аеродинамичната им функция.

Според учените, контурните пера са възникнали при общия прародител на птиците и пернатите динозаври, но скоро след това са се разположили по различни части на тялото при различните видове. Затова еволюцията на контурните пера трябва да се разглежда отделно от способността за летене и да се свърже с други биологични функции: термоизолация, маскировка, привличане на индивиди от противоположния пол. Следите от ярката окраска на перата, които наскоро бяха намерени в окаменелости на нелетящи анхиорниси и летящи микрораптори, са знак за последната функция.

Невероятното разнообразие на формите и структурите на контурните пера по различните участъци от тялото (най-вече на крилата, краката и опашката) свидетелства за това, че движещата сила за еволюцията на този тип оперение е била “брачната” привлекателност. При много неродствени видове птици и динозаври перата са придобили аеродинамични функции вече след това, но с времето са станали приоритетни.