Историята на науката, както и историята на човечеството, е пълна с вълнуващи открития и катастрофални провали, но това, в което учените са несравними, е умението им да извличат полза за науката от кой да е глобален катаклизъм или произшествие. Възползвайки се от трудните ситуации, изследователите получават данни, които могат да доведат до откриването на нов фундаментален закон или разработването на лекарството. Ето и 5 примера за такъв научен ентусиазъм.
1. Ядрени опити
От 1950г. насам много правителства са провеждали опити на ядрени оръжия в атмосферата на Земята.
Резултатът от интензивните експерименти са разпространените радиоактивни изотопи, които обгръщат половината планета – тези частици са оставили своя отпечатък в развитието и на растения, и на животни. Ако сте имали „късмета” да се родите през 50-те години на миналия век, в тялото ви вероятно могат да се открият следи от радиоактивно вещество. В края на краищата, световните сили са стигнали до извода, че тези мащабни ядрени експерименти не са безопасни и през 1963г. те са били преустановени.
Едно от нещата, с които учените днес се занимават, е проблемът с обновяването на мастните клетки в човешкия организъм. При експериментите с животни, изследователите са ги хранили с радиоактивни храни, съдържащи така наречения въглерод-14, а след това наблюдавали колко бързо ще се появи нова мастна тъкан, която да не съдържа следи от изотопа.
Учените обаче осъзнали, че обект на наблюдение могат да бъдат и самите хора: ядрените „закачки” на различни държави са превърнали доста хора в морски свинчета, тъй като огромно количество въглерод-14 е попаднало в човешките тела заедно с облъчените храни. Всяко зло за добро: изучаването на жизнения цикъл на мастните клетки вече можело да се извършва директно с доброволците.
2. Епидемия от холера в Лондон
До ден днешен големите градове си остават непривлекателно място за живеене заради екологичната обстановка – бързо нарастващата гъстота на населението довежда до ситуация, в която жителите на градовете биват обградени от вонята на собствените си отпадъци и смога от предприятия и фабрики.
През XIX-ти век в големите европейски градове вече не е било прието да се изхождате на улицата, но все още са се срещали някои неприятни инциденти. Така, през 1854г. епидемия от холера започва да върлува в Лондон, като засяга жители от различни райони на града, сякаш на случаен принцип. Според тогавашните учени и лекари основният виновник за разпространението на неуловимата инфекция е бил отвратителният въздух.
Лондонският лекар Джон Сноу някак си забелязал, че някои домове са по-силно засегнати от други, докато жителите в съседство са избегнали инфекцията. Сноу направил карта на най-опасните райони, надявайки се да открие закономерността в разпространението на заразата.
Скоро картината започнала да се избистря: д-р Сноу установил, че силно засегнатите домове са получили питейна вода от един и същ източник. Компанията, която доставяла водата, я взимала от Темза, а нагоре по течението от мястото за източване на вода малко преди епидемията са били изпуснати отпадъчни води. По този начин се е доказало, че мръсният въздух в Лондон няма нищо общо с холерата – виновникът е бил развалената питейна вода.
3. Костенуркови острови
Галапагоските, или Костенуркови острови са известни с факта, че точно тук сър Чарлз Дарвин започва да развива теорията си за еволюционния произход на видовете. Главната особеност на Галапагоските острови е необичайното количество уникални растителни и животински видове, които не могат да бъдат намерени никъде другаде.
Това е така, тъй като повечето от животните (с изключение на костенурките и птиците), не са можели да кръстосват островите, така че всеки един от островите се е превърнал в изолирана екосистема. Тези парчета земя дълго време остават неизвестни за европейците, затова когато Дарвин е доплавал до тях, флората и фауната са били почти непокътнати.
Наблюдавайки птиците Дарвин забелязал, че представителите, например, на семейство Присмехулници се различават от своите събратя в Чили и изглеждат по различен начин на различните острови в архипелага. Това му е дало идеята, че промяната на видовете се влияе от специфичните условия на местообитанието. Учените са заключили, че на всеки изолиран остров процесите на естествен подбор са продължили, като конкретното място е придавало на вида уникални характеристики. По този начин, пълната изолация на островите е способствала за развитието на една от основните биологични теории.
4. Войната като статистически инструмент
Трудно е да си представим ужасите на войната във Виетнам, но съществува един ярък пример за това, което се е случва на бойните полета (по-точно, в джунглата).
Американските войници, които са служили във Виетнам, са получавали номера въз основа на рождените им дати. Тъй като серийният номер на всеки войник е зависел единствено от датата му на раждане (в случай на съвпадение на дати са използвали месторождението), тази практика е превърнала участниците в перфектен статистически материал за изучаване на последствията от войната върху хората.
Например войниците с по-малки номера, тоест включени преди другите, като цяло изразявали по-демократични възгледи, насочени главно против войната и насилието.
Друга статистика, използвала същите данни, показва, че, колкото и тъжно да звучи, може би е било по-добре да те убие куршум, отколкото да се върнеш жив и здрав – от държавната подкрепа за ветераните от войната има още какво да се желае.
5. 28 000 изгубени гумени патенца
През 1992г. зад борда на кораб, пресичащ Тихия океан, е паднал контейнер с хиляди шарени гумени патенца.
Въпреки очевидните негативни последици от този инцидент (замърсяването на световния океан), множеството играчки са послужили на учените: наблюдавайки движението им, те са успели да разберат посоката на основните течения в световния океан.
Използваните за такива цели сателитни снимки не можели да дадат точна картина, а и използването на маркиращи вещества би нарушило еко равновесието, затова непотъващите патенца се оказали най-подходящият материал за научни изследвания. Учените започнали да получават съобщения за открити ярко жълти играчка в различни части на Земята. Някои от тях са преплавали арктическите води, за са стигнат чак до Северния Атлантически океан, което пък е позволило достатъчно подробно да се изследва разпределението на водните потоци в света.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
