Ванадият и стоманата винаги са вървели ръка за ръка. Добавянето на само 0,15% ванадий създава изключително здрава сплав и позволява на производителите да пестят по-скъпата стомана. Освен това, ванадиевата стомана запазва твърдостта си при много високи температури, което я прави идеална за изработката на части за бормашини, двигателни турбини, циркуляри и други подвижни части, които генерират много топлина.
В днешно време около 90% от търсенето на материала е в стоманената индустрия. Ванадият обаче, далеч не е познат на човечеството от вчера.
Свойствата на материала са познати от над век. През 1908 г. Хенри Форд го използва, за да подсили и олекоти купето на емблематичния Модел Т. По същите причини и заради способността му да издържа на високи температури, материалът е използван и по време на Първата световна война за производство на бронежилетки и каски.
Историята на ванадия обаче, започва много, много по-рано. Човечеството използва, вероятно несъзнателно, метала от поне III век пр. Хр. По това време започва да се кове т. нар. „дамаска стомана“. Носят се легенди за здравината и остротата на оръжия изработени от този метал. След вземане на проби от остриетата на различни мечове, учени откриват, че в стоманата се съдържат няколко различни примеса, сред които и ванадий.
В днешно време, ванадият се използва основно за изработката на конструкционна стомана, която е широко разпространена в строителството на мостове. Пазарът е малък и нестабилен. Основните доставчици на ванадий са Китай, Русия и Южна Африка.
В бъдеще може да се окаже, че ванадият ще се търси много повече заради електро-химичната си същност, а не за доброто си взаимодействие със стоманата. Ванадиевите батерии са много стабилни и могат да бъдат изтощавани и зареждани 20 000 пъти, без почти никаква загуба на производителност. Предполага се, че такава батерия би могла да издържи десетилетия наред, макар това да не е сигурно, защото технологията не съществува толкова отдавна.
Освен това, ванадиевите батерии могат да се произвеждат във всевъзможни размери. Една от батериите, която в момента се разработва съвместно от Америка и Германия има размерите на огромен паркинг и струва 100 000 долара.
В днешно време има такъв огромен наплив от евтини литиевойонни батерии, че е нормално да се зачудим дали изобщо ни е нужно нещо друго. Литиевойонните батерии са способни да предоставят немалко енергия и то бързо, което е много удобно, за справяне с неочаквани ел. колебания. Технологията обаче не позволява батериите да се презареждат толкова много пъти. Обикновено губят заряд след 1000 до 2000 презареждания. Литиевойнните батерии не могат и да се произвеждат в размерите, нужни, да речем, за поддържането на електрическата мрежа на цял град в продължение на часове. За разлика от тях, ванадиевите батерии могат да произвеждат повече енергия, просто с добавянето на нов контейнер елеткролити.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
