Как негативното мислене може да ви направи по-щастливи

Какво могат да ви научат древните стоици за щастието

Просто обобщение на стоическата перспектива би било: не светът наоколо е източник на проблемите, а нашите собствени мисли и убеждения.

В повечето случаи, с течение на времето, ще осъзнаете, че страховете ви за дадена ситуация са били преувеличени. Много е лесно, когато някой друг се тревожи за бъдещето, да подходим с разбиране и да се опитаме да го успокоим. Това обаче е доста по-трудно, отколкото звучи, защото бъдещето е неясно, а страховете за него са съвсем осезаеми в настоящето.

Защо позитивното мислене издиша?

Има един специфичен проблем, който се появява отново и отново – когато човек се мъчи да контролира мислите и емоциите си, желанието за контрол може да му изиграе лоша шега и положението да стане по-зле. Проучвания показват, че хора, които си налагат да не изпитват мъка, страдат по-дълго от останалите. Има и друг интересен пример – на доброволци се показват еротични изображения и се инструктират да се стараят да не изпитват възбуда. Същите изображения се показват на други хора, но без да им се дават никакви инструкции. Уред за измерване на електроимпулси, протичащи в кожата сочи, че първите са изпитали по-голяма възбуда от вторите. Това показва, че понякога налагането на дадена мисъл или емоция може да има съвсем различен от планирания резултат.

Как да си поставяме цели

От дълго време насам съществува догмата, че това да имате ясни, амбициозни цели винаги представлява нещо страхотно. Но определено нещата не са черно-бели. Проучвания сочат, че това може да бъде демотивиращо в някои случаи. Когато хората са твърде фокусирани върху дадена цел, се случва да прибягват до измама и какви ли не други средства, само за да постигнат, каквото са си наумили.

Най-добрият вариант е, човек да си поставя краткосрочни цели, които да бъдат един вид спирки към крайната такава. Няма смисъл да си въобразявате, че пишейки по 500 думи на ден за месец ще напишете най-великия роман на нашето съвремие. Не се концентрирайте толкова върху крайната цел, колкото върху спирките до нея. Пътищата се разклоняват и винаги могат да ви отведат до нещо добро, ако не сте твърде заслепени от финала. Понякога самият път е удоволствието от едно пътуване, а не крайната цел.