Плъховете съжаляват за лошите си решения

Според проучване, плъховете изпитват съжаление, когато чрез действията си пропускат шансове за по-добра храна, съобщава BBC News.

За първи път бозайници, различни от хората, изпитват съжаление.

Изследователи създадали ситуации, в които плъховете трябвало да избират дали да изчакат определен период от време, за да получат храна, или да продължат напред.

Онези, които продължили и установили, че следващото предложение е по-лошо, са показали, че изпитват съжаление.

Изследването е проведено от учени, базирани в Университета на Минесота, САЩ.

То показва, че съжалението може да повлияе на бъдещите решения на гризачите и разсейва убеждението, че това чувство е присъщо само за хората.

Професор Дейвид Редиш, от изследователския екип, заяви, че е важно да се разграничи съжалението от разочарованието.

"Съжалението е признанието, че сте направили грешка, че ако бяхте направили нещо друго, щеше да е по-добре", каза той.

"Трудната част е, че трябваше да разграничим разочарованието, което се появява, когато нещата не се окажат толкова добри, колкото сме се надявали. Ключът бе да оставим плъховете да избират.”, допълва Редиш.

Екипът разработил задача, в която плъховете решават колко дълго са готови да чакат за различни храни в продължение на 60 минути.

"Това е като да чакаш на опашка в ресторант. Ако тя е твърде дълга в китайския ресторант, се отказваш и отиваш в индийския ресторант отсреща.", описва ситуацията професорът.

Плъховете са чакали по-дълго за предпочитаните вкусове, което означава, че изследователите могат да определят добрите и лошите хранителни опции.

Понякога плъховете решавали да не чакат за добър вариант и продължавали, но откривали лош вариант - учените наричат ​​това ситуация, предизвикваща съжаление.

В тези случаи плъховете често спирали и се обръщали назад към наградата, която са пропуснали.

"При хората, част от мозъка, наречена орбитофронтална кора, е активна по време на изпитване на съжаление. Открихме, че когато плъховете признават, че са направили грешка, тяхната орбитофронтална кора е активна заради пропуснатата възможност", каза професор Редиш.

"Интересното е, че орбитофронталната кора при плъха представя това, което той е трябвало да направи, а не пропуснатата наградата. Това има смисъл, защото ние не съжаляваме за нещо, което не сме получили, а за нещо, което не сме направили.", заключава ученият.