Зебрите силно удивиха биолозите: оказва се, че те могат да извършват миграции на разстояния от порядъка на 500 км през територията на Намибия и Боцвана. Тоест, зебрите правят най-мащабната миграция на едри бозайници в Африка от всички наблюдавани досега.
В различните региони на Африка животните са принудени да се придвижват на големи разстояния за да имат достъп до храна и вода, тъй като условията се променят според годишния сезон. Екосистемата на Серенгети се смята за територията с най-многобройни миграции, където гигантски стада от милиони животни: около 750 хил. зебри, 1,2 млн. антилопи гну, а също така газели и антилопи кана пътешестват от региона Нгоронгоро (Танзания) до Масай Мара (Кения) и се връщат обратно в началото на дъждовния сезон.
Според специалистите от научното списание Oryx рекордьори по най-дълъг поход за последните няколко години са хиляди Равнинни зебри (Equus quagga), които мигрират на разстояние 500 км по права линия дотам и обратно през Намибия и Ботсвана.
Зебрите прекарват сухия сезон близо до река Чобе, а когато започне дъждовният сезон мигрират за няколко седмици на територията на националния парк Нхаи Пан, където остават за няколко месеца преди да се върнат обратно.
„Животните почти безгрешно определят маршрута, но най-голямата изненада за нас бе разстоянието, което изминават. Никой не предполагаше мащабите на пътешествието в този регион; това, че животните се движат в синхрон с дъждовете обаче не е учудващо”, заяви Робин Найдо, старши научен сътрудник към Световния фонд за дивата природа.
По правило миграционният път става постоянен за много поколения животни. Учените доказаха, че вилорогите антилопи от западните части на САЩ мигрират по един и същ маршрут в продължение на повече от 6000г. Вероятно това зависи не само от ландшафта, но и от предаването на знания от поколение в поколение между представителите на вида.
Трябва да отбележим и факта, че тези „традиции” вероятно имат и генетична основа, но за да се изясни кое е нещото , което кара животните да определят едни и същи крайни дестинации и траектория на движение всяка година, са нужни няколко години и множество представители за наблюдение и изследване.
Изучаването на пътищата за миграция на различните представители на фауната помага на природозащитниците да определят кои региони се нуждаят от съхранение, защото ако хората ги разрушат, в резултат може да пострада цялата екосистема.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
