Открита е най-древната птица опрашител

Изследване на откритата в Германия вкаменелост на Pumiliornis tessellatus хвърля нова светлина върху хипотезите на учените.

Повечето видове покритосеменни или цъфтящи растения при опрашване имат нужда от помощта на животни или по-конкретно от насекоми и птици. Първите такива животни са започнали сътрудничество с растителния свят още през периода Креда, тоест преди повече от 100 млн. години. Когато обаче става въпрос за птици опрашители, възникването им все още не е точно определено.

Откритите по-рано вкаменелости на птици, които приличат на съвременното колибри, позволиха на учените да предположат, че пернатите са започнали да помагат при опрашването на растения преди около 30 млн. години. Но досега тези изводи бяха правени на базата на косвени признаци, като например извитата форма на клюна и евентуалната възможност тези птици да запазват почти неподвижна позиция във въздуха при пиенето на цветен нектар.

Обект на новото изследване е добре съхранилата се вкаменелост на представител от вида Pumiliornis tessellatus, която бе открита през 2012г.в Германия в кариерата Месел. Възрастта на фосила е около 47 млн. години.

Този екземпляр представлява пълен скелет на птица с голямо количество съхранени меки тъкани, пера и части от нокти. Според орнитолозите, това пернато е имало ръст около 8 см и е тежало между 5 и 10 гр.

Специалистите от изследователския институт "Зенкенберг" в Германия са открили в стомаха на птицата стотици гранули с цветен прашец. Тази находка е първото пряко доказателство за съществуването на птици опрашители на цветни растения, като при това датира възникването на тези птици с 17 млн. години по-рано от досегашното предположение на учените.

Изследователите отбелязват, че откритият цветен прашец е непознат на палеоботаниците и не прилича на нито едно от познатите ни днес растения. Освен това, този вид цветен прашец се открива за първи път в кариерата Месел, а това, че гранулите са големи и често слепени помежду си означава, че растенията, от които е взет този прашец, са се опрашвали именно с помощта на животни, а не по въздушен път, съобщават учените в статията си, публикувана в списанието Biology Letters.

Учените подробно изследвали фосила на птицата, като отбелязват дългия извит клюн с удължени носови отверстия, което явно прави края му по-гъвкав. Аналогични признаци можем да забележим при съвременните птици опрашители. А също така конструкцията на краката и по-точно четвъртият пръст обърнат назад, вероятно й е позволявала да се захваща за тънки вейки и стъбла на растения и бързо да се добира до цветния прашец.

Освен гранулите в стомаха на птицата са открити и неидентифицирани останки от насекоми. С тази находка се появиха и множество въпроси, като например това дали представителите на Pumiliornis tessellatus са се хранели с насекоми, за да си набавят белтъци, или те са попадали случайно с стомаха им, заедно с цветния прашец и нектара.

Така или иначе, изследваният фосил е уникален и изключително богат на информация. „Имаме на просто вкаменелост, която може да ни разкаже за птиците – тя може да ни даде сведения за цялата екосистема” – подчертава доктор Майр.

Снимки: Gerald Mayr, Volker Wilde/Senckenberg Research Institute