Капацитетът на осъзнаване при децата

Това явление е много познато, тъй като е дразнещо за много родители и учители – да накарат детето да следи прости инструкции, докато вниманието му е заето от гледането на телевизия, игри или четенето на книга.

Децата имат такова умение да игнорират какво се случва извън прекия им фокус, че дори говоренето през мегафон ще има малък ефект над тях.

Но учени смятат, че реално тяхната липса на внимание си има причина, свързана с това как се развива мозъкът.

Те казват, че децата не ни игнорират преднамерено: всъщност те изпадат в „непредумишлена слепота“ на вниманието си. Тази „слепота“ е разликата между това само да погледнеш и реално да съзреш какво стои пред теб, това е и разликата между чуване и отчитане на казаното. Резултатът е липсата на осъзнатост, особено извън прекия фокус на вниманието.

Според професор Нили Лавие от Института по когнитивна невронаука на Лондонския университет, децата имат много по-малко периферно осъзнаване в сравнение с възрастните.

 „Родители и ментори трябва да знаят, че дори и да се фокусират над нещо обикновено децата са по-малко осъзнати за заобикалящия ги свят, в сравнение с възрастните.“  „Например, деца, които се опитват да си закопчаят якето, докато пресичат улицата, може да не забележат приближаващите коли, докато развит възрастен няма да има проблем с това“.

 „Капацитетът на осъзнаването извън фокуса на вниманието се развива с години, затова при по-малките деца има по-голям риск от „непредумишлена слепота“.

Но има и позитивни страни на този вид „слепота“. Кой иска някой или нещо да ги притеснява? Сигурно липсата на периферна осъзнатост означава, че можем да си запазим фокуса и концентрацията?

Психолози спорят, че всички човешки същества имат ограничение във вниманието, поне до някаква степен, и когато изпълняват много важни задачи, това е необходима черта на съзнанието.