
Учени намериха вероятната причина, поради която повечето от възрастните не помнят какво се е случвало с тях в първите три години от живота им: те предположиха, че старите спомени се преустановяват при процеса на раждане на нови мозъчни клетки – неврогенеза.
„Считаше се, че появата на допълнителни неврони способства само формирането на нови спомени. Така раждането на нови клетки изтрива от паметта старите събития“, - каза невробиологът и един от авторите на изследването Пол Франкланд от Торонто.
Най-активният период на неврогенеза протича в детството, след което скоростта на възпроизвеждането на неврони се снижава. Същото се случва и при гризачите, затова за потвърждение на своята теория учените проведоха експеримент с мишки.
Група от възрастни мишки и 17 дневни мишлета били поставени в клетка, през която пуснали слаб ток. Старите мишки започнали да се паникьосват, защото си спомнили болезнения опит отпреди 4 седмици във същата клетка, докато у младите лошите спомени се изтрили за един ден.
След това учените изяснили как влияе паметта на неврогенезата. Отново предизвикали страх у редица възрастни мишки. След това в една от групата стимулирали процес на неврогенеза с помощта на физическа активност и лекарства.
Ускорената неврогенеза помогнала на мишката много бързо да забрави болезнения опит. При въздействието на лекарствата, иницииращи ръст на новите неврони, гризачите,наобратно, изпитали страх от клетката с тока доста по-рано, отколкото контролната група.
Слабостта на паметта на децата Франкланд наблюдавал и при дъщеря си. На 2 годинки тя не е успяла да си спомни разходката в зоопарка 2 месеца след събитието. Аналогичен резултат дало и изследването, проведено с 140 деца между 4 и 7 годишна възраст. При това, по-големите от тях (10-13 години) показали по-добри резултати.
Така невроните, подобряващи способността човек да се учи и да запомня нова информация за в бъдеще, паралелно изтриват и информацията от миналото. Въпреки някои неудобства, унищожаването на спомените, по думите на Франкланд се явява по-скоро нещо положително, защото охранява мозъка от пренасищане с информация.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.