Мозъчен скенер позволява на учени да „погледнат в сънищата“

Японски учени използват ядрено-магнитен резонанс, за да „видят“ какво сънуват тестовите субекти в ранни етапи на сън.

В статия за списание „Сайънс“, те споделят, че технологията дава резултати с точност от 60%.

Екипът иска да разбере дали мозъчната дейност може да бъде използвана за разгадаването на други особености на сънищата, като например емоциите, които изпитваме, когато сънуваме.

Йукюасу Камитани, професор в лабораторията по невронауки в Токио казва:„Винаги съм вярвал силно в това, че дешифрирането на  сънища, или поне на определени аспекти на съня, е възможно… не бях особено изненадан от резултатите, но определено се развълнувах“.

Как сънищата повлияват на мозъчната активност

Мозъчни вълни

Още от древни времена хората се опитват да разгадаят сънищата, но едва сега учените намират начин директно да надникнат в нощните ни видения.

Учените използвали ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдават какво се случва в главите на доброволците. Когато те започвали да заспиват в скенерите, били будени с молба да си спомнят какво са видели. Всичко видяно от пациентите, независимо колко е странно и нереално, е записано.

Този процес е повторен над 200 пъти за всеки участник в експеримента.

Изследователите използват резултатите, за да изградят база данни, в която обектите са групирани в категории на база визуална прилика. Например, хотел, къща и сграда са групирани заедно в категория „постройки“. След това доброволците се подлагат на ядрено-магнитен резонанс отново, но този път в будно състояние, гледайки различни изображения на компютърен екран. По този начин учените могат да видят кои части на мозъка са стимулирани от съответните изображения.

За машините и сънищата

По време на следващите тестове, с помощта на скенера учените успяват да разберат какво виждат доброволците в сънищата си. Те могат да определят към коя категория спадат изображенията с 60% точност.

„Наблюдавайки мозъчната активност успяхме да разкрием части от сънища, които впоследствие съвпаднаха с разказите на доброволците“, обяснява проф. Камитани.

Изследователите вече искат да надникнат в етапите на по-дълбок сън, когато възникват най-ярките сънища и да тестват дали е възможно скенерите да спомогнат за разкриването на емоции, миризми, цветове и случки, които изживяваме, докато спим.

Д-р. Марк Стоукс, учен по неврология в Оксфордския университет, нарича експеримента вълнуваща стъпка към идеята за технология, способна да „чете“ сънища.

„Имаме да извървим още много път, но принципно подобна технология е възможна. Най-голямото предизвикателство е да разгадаем постоянната връзка между мозъчната активност и самия феномен“, обяснява той. Според д-р. Стоукс, не е възможно да се изгради унифицирана система, която да работи за всички хора. „Всичко това ще трябва да бъде правено индивидуално за различните хора. Няма как да създадем класификатор, който просто да разчита сънищата на всеки. Сънищата са идиосинкратичен процес и мозъчната активност се различава за всеки индивидуален човек“, казва той. „По същия начин е невъзможно и създаването на уред, който да чете мислите на хората без тяхното знание“.