Владимир Стоичков, Соледад Мора
Латинска Америка е преобладаващата (и по-интересна?) част от Новия свят. И както се полага на новите неща, там почти всичко предстои. Някои наблюдатели считат, че Латинска Америка е бъдещата Европа. Тоест, когато Европа престане да бъде, каквато си я знаем, нейният дух ще се пресели отвъд Океана. Всъщност няма да е първата трансформация в историята. Например елинският дух се пресели в Рим, после римският се върна във Византия, британското републиканство на Кромуел се приюти в Северна Америка, тракийката Родопе стана египетската Пепеляшка, после Братя Грим се погерманчиха, а „Дисни“ я преобразиха в подобие на Никол Кидман, и т.н. Ама нека се съсредоточим върху днешния ден на Латинска Америка.
Клишето
Мнозина от тази страна на Океана си представят Латинска Америка като плаж с мулатки, където се пият пъстри коктейли с много гласни в името и звучат палави ритми. Не е лошо, но процентно не надхвърля 10% достоверност.
Холивуд пък е внушил мита за мачото с остри ботуши, който плясва засукана мома знаете къде, убива този-онзи, изхрачва се пред стъпалата към катедралата и после ги изкачва, за да се изповяда. Ако мъжът е мачо, то клишето повелява жената да е фатална и невярна като модела от „Деспасито“ или девойките от клиповете на „Мана“. Ала всички сме наясно, че между изкуството и реалността често има съществени разминавания.
Идеята се допълва от латиносите за износ. Шакира, Рики Мартин, Салма Хайек, Марк Антъни... Или футболните им версии Меси, Неймар, Кавани... Но нека си го кажем – това са полирани англосаксонски или поевропейчени вариации на латинската същност. Тези хора дори не живеят там, защото не се вписват в местното ежедневие.
В резюме, клишето е само туристическата брошура за Латинска Америка. Отвъд него се простира цял континент.
Братство по интерес
Няма друго място на планетата, където хората така настоятелно да се наричат „братя“. Братството предполага сходност. И тя е факт – в Латинска Америка преобладава католицизмът, испанският език и над 80% от хората са метиси. Сиреч между един мексиканец и един чилиец, разделени от 7353 км (забележете, Куба и Испания ги делят 200 км по-малко), има далеч повече прилики – визуални, религиозни, езикови, културни, всякакви, – отколкото между един българин и един чех, да речем. Въпреки това за 200 години съществуване няма страна в Латинска Америка, която да не е воювала със съседа си. Всеки има защо да мрази околните, макар да се е съюзявал и прегръщал с тях. Иначе погледнато, Латинска Америка е нещо като мултиплициран клон на Балканите, ала без дълбокото историческо наследство и с повече допирни точки.
Вождове и безнаказаност
Политическият модел на Латинска Америка определено е президентската република. Там президентът размахва показалец. Толкова е властен, че припомня френския абсолютизъм в републикански вариант.
Формулата се повтаряше до изтощение: някой управлява страната си, сякаш е собствената му хасиенда, после се настанява трайно в Щатите с куфар пари. Едва през новото хилядолетие, след левия завой в континенталната политика, се направиха опити думата „импунидад“ да отпадне от политическия речник. „Импунидад“ означава безнаказаност. Сега обаче тенденцията пак посочи надясно и съответно десните си го връщат на левите, та делата се водят срещу тия, дето ги въведоха на мода – Лула, Кореа, Кишнер и сие.
Вертикалният расизъм
Липсата на чиста и доминираща раса прави класическия расизъм несъвместим в Латинска Америка. Затова пък съществува вертикален расизъм. Тоест от богатия към бедния, и обратното, разбира се. Средната класа е доста колебливо понятие. Важни обаче са фамилните имена, които донякъде съхраняват родовата памет (и привилегии) и винаги вървят в комплект – на бащата и на майката. В Бразилия дори се изписват обратно – първо на майката, после на бащата. Като цяло първите имена също почти винаги са две, а традицията повелява собственикът им да не харесва едното от тях и да се представя само с другото. Примерно Меси се казва Лионел Андрес, но светът го знае като Лионел и с производното му Лео.
Икономиката
Трудно ми е да се обясня как най-ненаселеният и същевременно пребогат на ресурси регион в света живее от криза в криза. Или по-скоро дълго е за обяснение. Налага се да се върнем чак до колониализма, освободителните борби и фамилиите – собственици на новосформираните държави. За по-кратко ще дам пример. Еквадорското какао е високо ценено на международния пазар. Изнася се за Швейцария. Там го опаковат и го връщат в Еквадор с цена 8 долара за парче. Местните шоколади, направени със същото какао, струват 1.25 долара, но хората се облизват на швейцарските, защото са с по-лъскава опаковка.
Големият брат
Големият брат и големият враг са едно и също лице в латиноамериканската митология. Става дума за Щатите, които там са били това, което Съветският съюз беше за Източна Европа. Огледални образи. При огледалните образи, както знаем, лявата ръка става дясна, идеологията се нарича демокрация. Останалото е ясно, военни намеси, преврати, подставени лидери и т.н. Голямата разлика обаче е, че никой не искаше да бяга в Съветския съюз, докато потокът на север не секва. Навремето САЩ са си присвоили седем щата от Мексико, но в близкото десетилетие те ще са най-многобройната испаноезична страна в света. Сиреч броят на латиноамериканците в САЩ ще надхвърли населението на Мексико, което в момента е 124 милиона души.
Макондо
Латинска Америка е толкова изобилна на нюанси, че прилича на „Сто години самота“. Хем е способна да очарова всекиго, хем никой не може да я преразкаже. Лично аз не се наемам, макар да живея там от две десетилетия и да съм чел книгата на Маркес три пъти. Затова директно ще цитирам, та последното изречение на творбата да послужи за завършек: „Обаче, преди да стигне до крайния стих, вече бе разбрал, че никога няма да излезе от тази стая, тъй като бе предвидено, че градът на огледалата ще бъде сринат от вятъра и заличен от паметта на хората в мига, в който Аурелиано Вавилония доразгадае пергаментите, и че всичко написано в тях е неповторимо открай време и завинаги, защото родовете, осъдени на сто години самота, нямат друга възможност върху земята“.
Текстът е публикуван в брой 5 /2019 г. на списание "Икономист" от 1 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
.jpg)
