Да идеш в Англия и да не посетиш някоя кръчма, е като да не опиташ сладолед в Италия или хамон в Испания. Държавата, за която исторически е доказано, че през средновековието простолюдието е живяло по-дълго от аристокрацията именно заради богатата на бира диета, знае не едно и две за консумацията на кехлибарената течност. Неслучайно всяко населено място или поне област си има собствена пивоварна, а измежду стотиците и може би хиляди марки всяка е със свой особен вкус. Ако има страна, в която питейните заведения толкова много да отразяват духа и бита на местния живот, то това е Обединеното кралство. Представяме ви някои заведения, които не просто предлагат добро обслужване, но са се сдобили и с историческа слава покрай свои известни клиенти.
ТЪЛПА: кръчмата на Шекспир и Дикенс, галено наричана "The George", всеки ден събира тълпи от местни и туристи, без да губи автентичната си атмосфера
Слабо известен факт е, че по-големите кръчми през средновековието са били и театрални сцени. Като The George Inn в абсолютния център на Лондон, на южния бряг на Темза. С няколко етажа и двор тя е предлагала стотици места за посетителите и претендира да е посещавана от самия Уилям Шекспир. Сигурен факт е, че неин гост е бил Чарлс Дикенс, като за това споменава самият той в книгата си „Little Dorrit”. Днес заведението е собственост на популярния пивоварен бранд Greene King, но е запазило вида си от ерата на кралица Елизабет, когато е изградено практически от нулата след унищожителен пожар. Историята на кръчмата може да се проследи поне до 1543 г., от която датира карта на SouthWark, на която тя е отбелязана, но претендира да функционира поне от 1388-а.
Желаещите да я посетят днес е добре да потърсят резервация или да отидат на място преди 17:30, когато още не е препълнена. Бирите са от портфолиото на бранда собственик и голямата халба е между 3 и 6 паунда.
ИНТЕРЕСНО: Не са малко местата, в които може да срещнете пияни професори. "Орелът и детето" обаче предлага дух и атмосфера, които сякаш остават въпреки смяната на поколенията
"Орелът и детето" в Оксфорд няма как да остане подмината от студентския хумор, дал ѝ прякора „Птицата и бебето“. Кръчмата, която се намира на самия пъп на града, е на мястото си поне от 1684 г. Почти през цялото време е собственост на някой от старите колежи в университета, но през ХХ век става привлекателно място за едни от най-популярните автори. Така например през 30-те и 40-те години сепарето в дъното е било място за срещите на Джон Толкин, Чарлс Уилямс и Хуго Дайсън. Представяйки своите ръкописи и участвайки в интелектуални мероприятия из други заведения в града, те се оттегляли в „Птицата и бебето“ за неформални разговори далеч от широката публика. До ден днешен кръчмата пази това сепаре, както и атмосферата, която силно напомня епохата между двете световни войни.
СПОКОЙНО: Днес няма опасност да ви ударят с каскет и да ви срежат веждата. Но ако не се държите на ниво, персоналът ще ви изпрати, преди да довършите питието си
Забравяйки за академизма и съпътстващия го упадък на нощния живот, съвсем друга атмосфера поднася барът The Peaky Blinder в Бирмингам. Помещавал една от най-известните градски банди, днес кръчмата носи тяхното име. А откъде идва то? От бръсначите, които членовете ѝ пришивали в козирките на каскетите си, и с които мръснишки обезвреждали противниците си, ако се стигне до ръкопашен бой. Как ще се почувствате, ако някой замахне да ви удари с шапка? Няма да е кой знае какво. Но ако се окаже, че с нея ви рани дотам, че да загубите зрението си?
Днес заведението има доста по-мирен характер. Групи от всяка възраст могат да премерят певческите си умения в състезанията по караоке. За изпълненото с насилие име напомнят само манекените, облечени с костюми от три части и с каскети. Входът препраща и към по-късна епоха - 50-те години на миналия век. Макар графитът отпред да изобразява класически представител на бандата, черно-белият цвят и стила на изрисуването му напомня за феновете на ямайската ска музика, предшественик на регето. Заведението е бар и не предлага топла кухня – изборът е между чипс и пак чипс. Разнообразието от бири почива на избора на персонала и като всяко независимо заведение брандовете се сменят периодично.
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ: Eдно от най-хубавите места, които може да посетите в Нотингам. И изненада – дори храната в това заведение е вкусна
Случвало ли ви се е да вечеряте в пещера, където са отсядали кръстоносци? Претенцията да съществува от времето на втория кръстоносен поход и да е давала сбор на желаещите да се присъединят рицари и селяни от областта на Нотингам, има кръчмата със старинно название The Olde trip to Jerusalem. Отворена през 1189 г., тя комбинира голяма къща на входа на пещера, която пък е вкопана в меките варовикови скали непосредствено под нотингамската крепост.
От нея обаче не е останало много. За норманската крепост, построена още в XI век, напомнят единствено стените. Всичко останало е изградено през XIX век. Голяма част от пещерата е променена според постиженията на съвремието, но има кътчета, където духът на вековете със сигурност може да бъде усетен. Лошата новина е, че специалната бира Olde Trip вече е част от портфолиото на Greene King, вместо на нотингамската пивоварна Hardys&Hansons. Добрата е, че това е един от най-добрите ейлове, които може да опитате.
Текстът е публикуван в брой 51/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя
