Неравенството в ЕС

Франция и Германия очаквано защитиха своя международен транспорт за сметка на по-малките държави

Емил Петров
Емил Петров / 07 December 2018 10:58 >
Неравенството в ЕС
Източник: БТА
акция: Над 500 товарни камиона се включиха в протеста на българските превозвачи в средата на май т.г.
Очакваше се. Този понеделник Съветът на ЕС прие почти изцяло предложените от френския президент Еманюел Макрон промени в регулацията на международния товарен транспорт в Европа, известни като Мобилен пакет 1. Широко дискутирани още от пролетта, те станаха причина за национални протести от българските превозвачи тогава.

Приетите текстове предвиждат почивките да се правят извън кабините на камионите, на всеки четири седмици шофьорите да се прибират поне веднъж в страната на регистрация на превозвача, както и да извършват 5-дневна почивка след всеки две серии от вътрешни превози на товари – т.нар. каботаж. В противен случай на шофьорите ще трябва да се плащат командировъчни на базата на заплатите в страните, където извършват курсове.

Промените, предложени с мотиви за по-добри социални условия, на практика ограничават достъпа до пазарите на Западна Европа на транспортните фирми от държавите, разположени географски в периферията на ЕС. През последните десетилетия българският международен сектор успя да извоюва сериозни позиции в Европа благодарение на конкурентните си цени, дължащи се на новия, и съответно по-икономичен, автопарк, гъвкавото управление на флотилиите от камиони, както и на готовността на шофьорите да прекарват месеци далеч от семейства и роднини срещу това да получават заплати в пъти по-високи, отколкото средната за страната.

Така силните още от годините на социализма международни превози не се разбиха, а се развиха в индустрия, която по различни оценки дава между 10% и 15% от брутния вътрешен продукт и осигурява прехраната на повече от 300 000 души – шофьори, семейства, мениджъри и администратори. И затова камиони с марките на ПИМК и „Дискордиа“ могат да бъдат забелязани по всички кътчета на Стария континент.

По аналогичен начин секторът получи разцвет в Полша и в Унгария, които са още по-близо до основните пазари и производители в Европа.

В резултат големите, установени лидери като Франция, Германия и Австрия започнаха да губят пазари и техните камиони да возят все по-малко стоки. Логично беше да се появят репортажи в големи европейски медии как полските шофьори страдат далеч от дома и как обядват със студена храна в кабината на камиона.

Френският президент Еманюел Макрон, като най-социално ангажиран, предложи през май м.г. новия регламент. Още тогава сдружения на българските превозвачи предупредиха, че той ще навреди на бизнеса, и поискаха страната да се намеси, за да защити тяхната позиция. Миналия юни осем държави се подписаха под съвместна декларация срещу предвижданите промени – България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

Но на гласуването в понеделник Чехия и Словакия се „отцепиха“ от групата и подкрепиха промените „Макрон“. Макар че и без тях пакетът „Мобилност“ пак щеше да бъде приет, защото неговите инициатори си бяха осигурили квалифицираното мнозинство, необходимо за случая. Условията на квалифицираното мнозинство в Европейския парламент изискват предложенията да бъдат приети от 55% от държавите членки – т.е. 16 от 28 държави, чието население представлява най-малко 65% от общото на ЕС.

На практика това означава, че за своята кауза осемте трябваше да присъединят към групата поне още пет „малки“ държави, за да бъде изпълнено изискването за брой на страните. Другата възможност – да се привлекат по-малко, но с по-голям брой население държави, изначално беше невероятна. На финала стана още по-зле – без Чехия и Словакия, макар и с Малта, 7 срещу 21, вече съвсем загубена кауза.
Казусът „Макрон“ показва, че малките държави трябва да се съобразяват с интересите на големите. Тогава какъв „съюз на равни“ е ЕС, след като за благото на по-големите му членки по-малките могат да търпят загуби за стратегически за тях индустрии, в противоречие с основните принципи за свободно движение на услуги в единния пазар?

Текстът е публикуван в брой 49 /2018 г. на списание "Икономист" от 7 декември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ