Когато достатъчно хора вървят напред заедно, те движат България напред

ПРЕДСТАВЯМЕ ЛИЛИЯ МЕСЕЧКОВА, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "ТЕХНОЛОГИИ И ИНОВАЦИИ"

Лилия Месечкова е старши вицепрезицент „Продукти - дигитални преживявания“ в Progress Software. Тя ръководи продуктовото портфолио за дигитални преживявания на Progress Software и управлява глобален екип от близо 500 специалисти, отговарящи за продуктовата стратегия и разработката на Progress Telerik и Progress Kendo UI за създаване на дигитални приложения, Progress Sitefinity – генеативна система за управление на съдържание, Progress MOVEit за менажиран пренос на файлове и Progress ShareFile за съвместна работа с документи.
С над 20 години опит в софтуерната индустрия, Лилия има ключова роля в реализирането на редица мащабни продуктови трансформации в Progress, сред които преминаване към модела SaaS, създаването на AI-first продуктова организация и придобиването и интеграцията на ShareFile.
Лилия се присъединява към Progress през 2011 г. и през годините заема различни лидерски инженерни и бизнес роли. Има бакалавърска степен по информатика и магистърска по електронен бизнес от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Executive Education от MIT Sloan. Носител е на награда Stevie за лидерство и ангажираност към общността.


МОЯТА МЕЧТА ЗА БЪЛГАРИЯ


Мечтая за България, в която повече хора живеят здравословно, учат през целия си живот, спортуват, творят и реализират потенциала си независимо къде са родени или какъв е техният произход. България, в която доброто образование, качественото здравеопазване, достъпът до култура и възможността за развитие не са привилегия, а реалност за повече хора. България, която използва технологиите не като самоцел, а като инструмент за създаване на повече възможности, по-високо качество на живот и по-силни общности. Общество, в което успехът на отделния човек допринася за просперитета на всички, а всяко следващо поколение получава повече възможности от предходното.

България е малка държава с ограничени ресурси. Затова бъдещето ни няма да дойде от това да правим всичко, а от това да се фокусираме върху най-важните проблеми и най-големите възможности. Технологиите могат да ни помогнат да постигаме повече с по-малко ресурси, но само ако ги прилагаме целенасочено там, където създават най-голяма стойност за хората и обществото.

Не е нужно България да чака бъдещето си. Може още отсега да започне да го изгражда целенасочено чрез образование, технологии и хора, готови да поемат отговорност. Необходимо е да направим три неща: да решаваме сложните проблеми заедно, да превърнем технологиите в достъпна сила за развитие и да предаваме на следващото поколение не само знания, но и увереността, че може да успее тук.


ДА ПОЕМЕМ ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ ЗА СЛОЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ


Като дете обичах да решавам задачи и да „строя" – буквално, заедно с другите деца правехме къщички. Днес тази любов се е превърнала в страст към решаването на сложни проблеми и към „строенето" на продукти и екипи. И макар мащабът да е различен, изводът е един - големите проблеми рядко се решават от един човек и никога наведнъж. Те се разглобяват на по-малки части, подреждат се търпеливо и се изграждат стъпка по стъпка, точно както се строи къща, тухла по тухла и с участието на всички.

Вярвам, че това е умение, от което България има все по-остра нужда – да посрещаме трудностите не със страх, а с любопитство, план и увереност. Както нито една къща не се строи сама, така и сложните проблеми на едно общество са всъщност сбор от милиони лични решения, взети всеки ден от всеки от нас. И бъдещето на България ще се определи именно от готовността ни да не чакаме някой друг, а да решаваме трудностите и да строим – всеки на своето място, но заедно.


ДА НАПРАВИМ ТЕХНОЛОГИИТЕ ПО-ДОСТЪПНИ


Като професионалист от ИТ индустрията не мога да не обърна внимание на ролята на изкуствения интелект в бъдещето ни. Той вече преобразява начина, по който учим, работим и вземаме решения и трансформира цели индустрии.

Дигиталната AI грамотност е новата азбука на XXI век. И както някога, далеч в историята, хората, които не са можели да четат и пишат, са оставали встрани, така днес рискуваме голяма част от обществото да остане извън AI бъдещето. Според Евростат, през 2025 г. едва 53% от младите българи (16–24 г.) имат базови дигитални умения – най-ниският дял в ЕС при средно близо 75%.

Задачата пред нас е да направим така, че AI да не се възприема като нещо, което ще замени човека, а като инструмент, който може да го направи по-силен, ако има знанията, увереността и етиката да го използва правилно. За това обаче, освен да осигурим достъп до технологията, е необходимо да помогнем на хората да изградят знанията, увереността и критичното мислене, за да я използват отговорно.

Това включва техническа подготовка, разбиране на рисковете и ограниченията на технологията, както и способност критично да оценяват получените резултати и препоръки. Само тогава AI може да се превърне в инструмент, който подкрепя човека в постигането на неговите цели, вместо да замества собствената му преценка и отговорност.


ДА ПРЕДАДЕМ НАТАТЪК – ЛИДЕРСТВОТО И УВЕРЕНОСТТА


Най-ценното, което един лидер може да предаде нататък, е личният пример, че промяната е възможна, и увереността, че някой вярва в теб дори когато ти самият още не си повярвал. Тази увереност често е разликата между човек, който се отказва пред първата трудност, и човек, който продължава да гради бъдещето.


Вярвам, че трябва да споделяме добрия пример и да разказваме повече истории – на хората, които са успели тук, у нас, тръгвайки отникъде - за да кажем: „Виж, и ти можеш." Защото ученикът от малкия град има нужда да види, че някой като него е стигнал далеч. Младата жена, която мечтае за своя компания, има нужда от пример, че това е възможно и от Варна, Пловдив или Русе. Ролевите модели превръщат мечтата в доказателство и показват, че успехът е възможност, до която всеки може да се докосне.

Така в бъдещето на България си представям поколение от здрави, информирани, мислещи и отговорни хора, способни да създават стойност за себе си и за обществото около тях. Общество от хора, които могат да реализират своя потенциал, да се адаптират към промените и да оставят след себе си повече възможности за следващото поколение.

България, за която мечтая, няма да се роди от една голяма реформа отгоре, а от хиляди хора, които поемат отговорност, възползват се от силата на технологиите и предават напред опита и увереността си. Всичко останало е постоянство. А когато достатъчно хора вървят напред заедно, те движат напред България.