Как екологията става конкурентно предимство

Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ Николай Михайлов

е управител на консултантската компания „Наопаки“ и експерт по кръгова икономика с близо 15-годишен опит. Завършва висшето си образование във Великобритания и Дания, а професионалният му път включва стратегически роли в (EY) denkstatt и PwC, където е ръководил както проекти за Еврокомисията, свързани с анализ на екологичните политики на ЕС, така и изготвянето на решения за кръгова икономика в частния сектор.

Специализира във внедряването на Глобалния протокол за кръговост (GCP) и превръщането на регулаторните изисквания в инструменти за бизнес оптимизация. Неговата мисия чрез naopaki.eco е да помага на компаниите да постигат финансови и екологични успехи, изграждайки вътрешен капацитет за ресурсна ефективност.


В годините преди „Зелената сделка“ да дойде на мода, много хора възприемаха екологичната страна на корпоративната устойчивост като микс от PR и тиймбилдинг. Боядисваха се пейки, садяха се дръвчета и всичко това беше напоително споделяно в социални и стандартни медии. Компаниите инвестираха в „зелени“ инициативи предимно за да изглеждат добре в очите на обществото и на служителите си. Екологичните ефекти се мереха по-скоро с лайкове, отколкото с установени еко инженерни метрики.

Еврорегулаторите пък бяха достатъчно наясно с тази ситуация и след като през 2020 г. получиха необходимия политически мандат, се захванаха, покрай всичко друго, да превърнат свръхакуратното екоотчитане в задължителна основа за устойчивото развитие за компаниите. За немалко бизнеси CSRD се превърна в новия GDPR. 


Край на „зелената“ мода и мита за регулациите


Регулаторният експеримент европейският бизнес да бъде позеленен насила се оказа скъп и като цяло неуспешен до момента. Днес ентусиазмът по „Зелената сделка“ вече е зад гърба ни, а отслабването на грубия регулаторен еконатиск се усеща все по-осезаемо. Даже напоследък модерна става мантрата „Кой не скача, е зелен!“. 

При това положение въпросът пред бизнеса е какво да прави тогава, когато регулаторът не го задължава да е „еко“ на всяка цена. Кои са инвестициите в устойчиво развитие, които наистина си струват? 


Парадоксът на устойчивостта за производствата

За производствените предприятия ефикасното управление на необходимите доставки, материални потоци и отпадъци е икономически въпрос на живот и смърт. Това не е новина. Новината е, че единствено подобна икономическа логика може да бъде устойчив двигател на зелената трансформация в дадено предприятие. Нещо повече, когато цените на енергията са нестабилни, а веригите на доставки – несигурни, радикалното позеленяване чрез суровинна ефективност и независимост се превръща във въпрос на здрав икономически разум.

В този контекст екологията не е единствено разход, който трябва да бъде преглътнат или задължение, което трябва да бъде изпълнено. Тази (често неосъзната) презумпция ограничава както мисленето на регулаторите, така и успеха на засегнатия бизнес. Реалният опит показва, че екомерките, които се крепят единствено на регулаторни изисквания, финансови грантове или вдъхновен PR, живеят до първата икономическа криза. Когато ножът опре до кокала, престижното „зелено“ перо в бюджета на бизнеса се задрасква без капка свян, а регулаторните изисквания започват да се изпълняват „проформа“. Тогава ясно се вижда, че единствено финансово оправданите зелени решения могат да бъдат наистина устойчиви. 


Еко е… да си ресурсно ефективен

„Зелената сделка“ доведе до един закономерен феномен – през последните години много бизнеси започнаха да мерят и даже да намаляват въглеродните си емисии. Фокусът изцяло върху CO2 отпечатъка обаче е тесен, често абстрактен за мениджмънта и категорично недостатъчен, за да осигури устойчивото развитие на компанията. Винаги е имало (и ще има) други въздействия с далеч по-пряко отношение към бизнеса и към околната среда.

Цялостното въздействие обикновено се определя от нещо много по-прозаично – ресурсната ефективност на предприятието. Казано просто, едновременно е скъпо, несигурно и мръсно да се купуват стоки и суровини от далечни и рискови доставчици. Същото важи и за образуването на големи количества (опасни и безопасни) производствени отпадъци. Та кой би искал да изхвърля пари през прозореца и да трови околната среда? 


Как да разпознаем екоинвестициите, които си струват?

Въпреки че остатъчният регулаторен натиск и свързаните разходи за съответствие все още са един от определящите фактори при вземането на инвестиционни решения, някои от водещите български компании вече правят необходимите анализи и активно инвестират средства в екомерки, като ресурсна ефективност, поради чисто икономически мотиви.

Като ориентир смислените екоинвестиции, направени от тези компании, отговарят на (поне едно от) следните условия:

-  Допълнителни приходи – инвестицията директно води до генерирането на нови приходи или осигурява достъп до платежоспособни клиенти, които изискват спазването на определени екостандарти;

- Спестени разходи – инвестицията реализира директни, измерими финансови спестявания;

- Сигурни доставки – инвестицията гарантира сигурността на доставките на суровини и стоки, като осигурява независимост от международното положение и значително намалява риска от поредна криза по веригата.


Решението – Глобалният протокол за кръговост

Всяко предприятие се стреми към придобиване на висококачествени и достъпни суровини, елиминиране на отпадъците и пазарен успех чрез продукти с оптимална цена и висока добавена стойност. Макар и логични, под натиска на ежедневните бизнес предизвикателства тези цели често изглеждат труднопостижими за мениджмънта.

Глобалният протокол за кръговост (GCP) възприема ролята на ерудиран асистент, който реално може да подпомогне мениджърите, когато се изправят пред подобни проблеми. Прилагането на Протокола на практика превръща усилията за ресурсна оптимизация и ограничаване на екологичния отпечатък в подреден и икономически изгоден модел.

GCP е чисто нов – публикуван е едва в края на 2025-а, след години на задълбочена разработка и широко съгласуване. Основният автор е същият като на GHG Protocol за въглеродните емисии – Световният бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD). Затова не е изненадващо, че една от основните задачи пред GCP е да се превърне в брат близнак на GHG Protocol – единен, глобално признат бизнес стандарт за измерване и оптимизация на суровинното потребление. При създаването на Протокола авторите са проявили необходимото внимание, така че в максимална степен да бъдат отчетени нуждите и интересите както на бизнеса, така и на регулаторите, научния и неправителствения сектор. Благодарение на този подход GCP на практика е първият стандарт, който превръща „кръговата икономика“ от пожелателна и разнородна концепция в оперативен наръчник за това как използваните суровини да бъдат оптимизирани за едновременно постигане както на финансови, така и на екологични цели.

Важно е да се отбележи колко значителна е разликата между GCP и вече установените екостандарти (например ISO 14001 или ESRS/GRI показателите). Докато другите инструменти ви казват какво да отчитате, Протоколът дава конкретни насоки как да оптимизирате и измерите спестената финансова стойност от използваните суровини и материали. Очаквано подобен подход се оценява положително от бизнеса и GCP вече се прилага пилотно в тежката индустрия, мащабни EPC строителни проекти и производството на бързооборотни стоки в Европа. Първите успешни примери от практиката в България показват как чрез оптимизация на логистиката смесените строителни отпадъци може да се трансформират в „изходящ кръгов поток“, който генерира директни приходи от продажба на вторични суровини. 


GCP – какво се прави по същество?

- Първоначален одит чрез анализ на материалните потоци – подробно картографиране на веригата на стойността и стриктна инвентаризация на входящите и изходящите потоци суровини. По този начин се измерва съотношението между вложени първични суровини, полезен продукт и генериран отпадък и се вижда колко пари изтичат през свързаните преки разходи.

- Ресурсни пропуски и възможности за подобрение – идентифициране на конкретните звена, където се губят ресурси. Така структурните пропуски се превръщат в прецизно формулирани цели за оптимизация.

- Стратегии за съхранение на стойността – прилагане на икономически обосновани мерки, следени чрез заложените в Протокола показатели. Ключовата цел е ресурсите да се стопанисват максимално ефикасно – или като суровинен запас за вътрешното производство, или като директен източник на приходи.

Основен принцип остава, че правилното управление и оптимизация изискват адекватни данни. Чрез точно измерване и подобрена ефикасност Протоколът помага да се идентифицират и внедрят мерки, които едновременно подобряват екологичността и конкурентоспособността на предприятието.


Защо ми е GCP, след като мога и сам да си направя Excel таблица? 

Всеки способен мениджър може да насочи екипа си да следи стриктно тонажите на входа и изхода и да обобщава събраната информация в табличен вид. Все пак, ако опитате да се справите сами, е възможно бързо да се сблъскате с някои неочаквани проблеми. Например данните от снабдителите не си говорят с тези на еколозите, финансовият директор вижда отпадъка само като разход, а одиторите или големите ви западни клиенти отхвърлят вътрешните ви метрики за кръгова икономика като „нестандартизирани“ с оглед на CSRD/VSME изискванията.

Тук GCP действа като установен преводач на свободна практика. Той дава на мениджъра:

1. Готови индикатори, одиторски и международно признати – така няма да се налага да откривате топлата вода.

2. Общ език за всички отдели в предприятието – например снабдяването започва да избира доставчици на база възможност за обратно приемане на опаковките, финансовият директор вече е напълно наясно с паричния ефект от прилагането на мерки за сортиране на отпадъци на място, а хората на терен знаят точно кои материали да сепарират, защото ръководството ги е организирало и стимулирало.

3. Доказателства за постигнатите резултати – когато декларирате пред големи клиенти, банки или регулатори, че бизнесът ви е „устойчив“, вместо да показвате снимки от засаждане на дръвчета, може да извадите стандартизирано GCP табло, което показва колко суровини са употребени повторно и точно колко евро са спестени от това.


Свободата да успееш (или да се провалиш) 

Напоследък е особено интересно да се наблюдава как на Европейския съюз му привършват както силите за нови екорегулации, така и парите за субсидии. Всъщност това развитие дава по-голяма свобода на ръководителите в производствените предприятия да преуспеят, или да се провалят. Отговорността за вземане на икономически устойчиви решения се връща там, където и` е мястото. А кой ръководител е склонен да взема важни решения, без да е анализирал какъв ще е ефектът от тях?   

Kои екоинвестиции си струват

Допълнителни приходи – инвестицията директно води до генерирането на нови приходи или осигурява достъп до платежоспособни клиенти, които изискват спазването на определени екостандарти;

Спестени разходи – инвестицията реализира директни, измерими финансови спестявания;

Сигурни доставки – инвестицията гарантира сигурността на доставките на суровини и стоки, като осигурява независимост от международното положение и значително намалява риска от поредна криза по веригата.