Устойчиви по време на кризи

Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.

Доц. д-р Марина Стефанова Доц. д-р Марина Стефанова 

е зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“ на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Директор е на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопанския факултет, директор е на ESG Lab и ESG Academy. Председател на Асоциацията на специалистите по устойчивост (AСУ) и изпълнителен директор на ФЕБ фондация. Създател и директор на мултимедийната информационно-образователна програма CSR AdviceBox на фондация „Каузи“.


В съвременния свят на поликризи понятието за непрекъсваемост на бизнеса (business continuity) претърпява фундаментална трансформация. Днес не говорим за оцеляването на една компания, а за нейната роля като активен участник в подготовката, преминаването и стабилизирането на обществото при преодоляването на бедствия. Компаниите се превръщат в стожери на своите вериги за доставки и местни общности от служители и потребители.


Уроците на историята

Ангажираността на частния сектор по време на кризи има дълбоки корени, но мащабът и скоростта на реакция в последното десетилетие поставят нови стандарти. Исторически погледнато, бизнесът винаги е бил част от решението. Модерните примери само показват как логистичната мощ и иновациите на компаниите понякога дори надминават по положително въздействие действията на държавните институции. По време на една от най-тежките природни катастрофи в САЩ – урагана „Катрина“ (2005) например, търговските гиганти се мобилизираха по-бързо от държавните агенции. Walmart достави над 2500 камиона с вода и безплатни стоки за дни, осигурявайки храна за над 100 000 хранения. Емблематичен е случаят, в който служител използва булдозер, за да влезе в склад и да достави провизии на старчески дом. Компанията също така предостави мобилни аптеки и услуги за осребряване на чекове. 

Home Depot пък активизира своята „военна стая“ (War Room) три дни преди бурята, препозиционирайки ресурси и транспортирайки 1000 служители от незасегнати райони, за да поддържат магазините отворени за критични доставки като генератори. Entergy създаде фонда Power of Hope за помощ на служители и клиенти, а FedEx използва опита си, за да помогне на малкия бизнес да разработи планове за възстановяване. 


България в окото на COVID-19 

COVID-19 (2020 – 2022) беше най-сериозният тест за адаптивността на българския бизнес в най-новата ни история. Докато 91% от фирмите усетиха негативно въздействие, много компании се превърнаха в хуманитарен фактор.  Дружествата реагираха със светкавични дарения за болници и медицинско оборудване. Компании като „Байер България“ дариха средства за болнично лечение директно на Министерството на здравеопазването. Други шест български компании, включително А1 и „Алтерко“, разработиха иновативни технологични решения за проследяване и борба с вируса. 

Кризата обаче разкри и слабости – малко по-големите МПС, с оборот над 500 000 лв., се нуждаеха от спешна ликвидност, като над 4000 фирми получиха грантове. Изследвания на организации като БИПИ подчертаха и рисковете от неефективно харчене на ресурси по време на извънредното положение. 

Днес бизнесът не е изправен пред изолирани инциденти, а пред верижни реакции от климатични промени, геополитически конфликти и кибератаки. Вече не е достатъчно да имаш „план за бедствие“; необходима е организационна издръжливост (resilience). Тя е способността на компанията да абсорбира шока, да се адаптира бързо и да се върне по-силна. По данни от Украйна, над 90% от компаниите са успели да възобновят дейността си след инвазията благодарение на бърза адаптация и пренасочване към западните пазари.


Откъде да започнем?

За да изгради подобна издръжливост, всяка компания трябва да предприеме няколко задължителни стъпки.  На първо място, да анализира въздействието на вероятни кризисни ситуации върху своята ежедневна стопанска дейност и да идентифицира критичните функции като достъп до електричество, вода, интернет или достъп до физически офис.

На следващо място, е препоръчително да бъде създадена организация за децентрализация и автономия. Украинският опит показа, че децентрализираното вземане на решения позволява на местните управители да реагират мигновено. Положителен пример в тази посока е инвестицията в критична инфраструктура като автономни захранвания (генератори, соларни панели) и алтернативни комуникации (Starlink). Nоva Post  продължава да доставя по 1,5 милиона пратки дневно въпреки ракетните удари и енергийните прекъсвания. След освобождаването на градове като Херсон и Балаклия дружеството възстанови услугите си в рамките на дни, често използвайки мобилни офиси до разминирането на сградите. Компанията инвестира в 1500 генератора и Starlink терминали, за да гарантира непрекъсната работа. 

За голяма част от украинците чиниите на Starlink са единствената връзка със света.

Подобна стратегия възприема и Kyivstar. Телекомуникационният лидер свърза над 1200 бомбоубежища с безплатен интернет и осигури безплатна мобилна връзка за медиците в зоните на военни действия. Компанията инвестира милиони в дизелови генератори и батерии с дълъг живот, като дори „краудсорсва“ достъп до генератори на местни бензиностанции, за да поддържа клетките активни.

DTEK, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, работи денонощно под риск от удари, за да възстановява мрежата след над 300 попадения върху енергийни активи. Те диверсифицираха енергийните източници, за да намалят зависимостта от внос на въглища и газ. Подобна ключова роля играе и Iberdrola по време на опустошителното наводнение в Испания през 2024 г. Дружеството мобилизира 500 специалисти, които възстановяват захранването на 99% от засегнатите клиенти в рамките на дни, стартирайки и проект il.lumina за устойчивост на мрежата. 

Диверсификацията в банковия сектор се изразява в прилагането на блокчейн технологии и биометрична идентификация за сигурност, както направи PrivatBank. Други основни играчи като Santander и BBVA пък въвеждат мораториуми върху кредити за засегнати малки предприятия.

Не на последно място, за да избегнат ударите върху местните вериги за доставки и да компенсират спада в местното потребление, компаниите се мобилизират и бързо излизат на международни пазари (като Nоva Post в 16 държави в ЕС).


Ангажиране на заинтересованите страни 

Кризисното управление изисква доверието на всички страни. Лоялността на служителите е гръбнакът на бизнеса. Nоva Post загуби стотици служители във войната, но продължава да привлича кадри чрез силна социална подкрепа. Тя осигурява непрекъсната психологическа подкрепа за своя екип. Подготовката за оцеляване в зони на конфликт включва обучения по първа помощ и осигуряване на достъп до психично здраве за служителите.

На второ място, от дружествата се очаква да работят в синхронен режим с публичните институции. В този смисъл всякакви координационни съвети, работни групи ad hoc и публично-частни партньорства са жизненоважни. В Испания сътрудничеството със застрахователния консорциум CCS позволи обработката на 116 000 искa за 1,25 милиарда евро. В Украйна бизнесът работи директно с армията и благотворителни фондове. При възстановителните дейности след катастрофичното земетресение в Турция (2023) UPS използва своя логистичен инструмент EDUARDO и за координация на хуманитарните полети. 

Когато преодолеят първичния шок от промяна на контекста, в който се налага да работят, компаниите могат да превърнат непрекъсваемостта на бизнеса в култура отвъд техническите протоколи. Това може да бъде проява на добро корпоративно гражданство или, с други думи, на „обещание към обществото“. Примери от урагана Катрина до войната за Донецка област показват, че предприятията, които се подготвят проактивно, спасяват собствения си капитал и се превръщат в хуманитарен спасителен пояс за милиони хора, икономиката и околната среда. 

ESG Academy

е първата национална програма за обучение на специалисти по устойчиво управление, която се реализира с подкрепата на магистърски програми „Отговорно и устойчиво управление“, „Енергийни пазари и услуги“ и „Финанси, инвестиции и финтех“ в рамките на подписаното споразумение между СУ „Св. Климент Охридски“ и Асоциацията на специалистите по устойчивост. През май 2026 г. стартира първото издание на Академията за корпоративна устойчивост при кризи (Resilience Academy) – нова сертификационна програма, посветена на изграждането на стратегически, тактически и практически умения за управление на корпоративни и климатични кризи.