ESG в ерата на опростяване на правилата

Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.

Само за период от 10 – 20 години концепцията за екологични, социални и управленски (ESG) аспекти претърпя главозамайващо пътуване като с влакче на ужасите – от признаването ѝ за отличителен белег на всяка отговорна компания до осмиването и`. ESG и инициативите за устойчивост преминаха от нещо като доброволен знак за качество, през жизненоважни за създаването на устойчиви бизнеси до спазването сега на минимални изисквания за бизнес, който работи в съответствие с разпоредбите.

Ерата на ранните фенове

Преди началото на 2010-те години имаше ограничен брой компании, които изрично и видимо бяха включили устойчивостта в своята фирмена мисия. Тези компании възприеха устойчивостта предимно като начин да привлекат определени клиенти и служители, както и да се отличат от конкурентите си.

След стартирането на Принципите на ООН за отговорно инвестиране през 2006 г. започнахме да виждаме фирми за частен капитал, които идентифицират начини за мислене и конкретизиране на устойчивостта. Определянето на устойчивостта по отношение на трите ѝ стълба – околна среда, социални въпроси и управление, и нарастващата употреба на термина ESG дадоха на фирмите за частен капитал по-систематична рамка за използване на ESG съображения като начин за управление на риска.

Ерата на бързия растеж

Между 2010 и 2020 г. броят на подписалите Принципите се утрои и фирмите за частен капитал признаха, че въпроси като климатичния риск са важни бизнес съображения за оценка на устойчивостта на техните инвестиции.

В допълнение през миналото десетилетие се създаде Съветът по стандарти за устойчиво счетоводство (SASB), бяха публикувани Целите за устойчиво развитие на ООН и стартира Работната група за финансови оповестявания, свързани с климата (TCFD). Всички те бяха доброволни средства за разглеждане на ESG въпроси в рамките на бизнеса.

Докато много фирми първоначално разглеждаха ESG като инструмент за управление на риска, все по-голям брой инвеститори започнаха да разпознават резултатите по ESG теми като средство за добавяне на стойност, което увеличи включването на тези теми в жизнения цикъл на инвестициите.

Ерата на модата

През 2020 г. редица важни събития фокусираха вниманието към ESG темите. Увеличението на свързаните с климата екологични бедствия, като екстремни горещини, горски пожари, наводнения, бури и урагани, продължи с бързи темпове, оспорвайки схващането, че изменението на климата е проблем на далечното бъдеще.

Движението Black Lives Matter, провокирано от случая Джордж Флойд и други като него, накара многобройни компании отвъд Океана да направят публични декларации по темата за расовото неравенство и да разширят или създадат свои програми за многообразие, равенство и приобщаване (DEI). И ускори същия процес, вече започнал в Европа, макар и без пряка връзка с расовото неравенство.

Пандемията от COVID-19 също постави фокус върху ESG темите, по-специално върху управлението на човешкия капитал и веригите за доставки. Пандемията беше тест за това как компаниите управляват работната си сила и подкрепят своите служители и клиенти по време на бурни времена. Компаниите преразгледаха практиките си във веригата за доставки, а тези, които са обвързани с един доставчик, бяха принудени да преосмислят своите политики и да разработят планове за действие при извънредни ситуации, за да управляват тези рискове в бъдеще.

Всички тези събития доведоха до това много компании да се включат в ESG тенденцията – да поемат агресивни ангажименти за нулеви нетни емисии, да обещаят да имат повече хора от малцинствени групи на ръководни позиции и да развиват разнообразни канали от таланти, да приемат гъвкави политики за работа от вкъщи.

Ерата на регулациите и негативната реакция

Скоростта на ESG тенденцията обаче беше форсирана изкуствено от законодателството – и в Европа, и в САЩ. Което породи неизбежна анти-ESG реакция. 

През 2023 г. влязоха в сила първите големи ESG регулации, като най-известната е Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) на ЕС. В САЩ това бяха Правилото за разкриване на информация за климата на Комисията по ценни книжа и борси (SEC) и американските Закон за отчетност на корпоративните данни за климата и Закон за финансови рискове, свързани с климата.

В рамките на тези четири регламента над 50 000 публични и частни компании станаха потенциален обект на различни изисквания за отчитане, свързани с ESG теми, включително емисии на парникови газове и климатичен риск. Тъй като до този момент тези изисквания бяха до голяма степен доброволни, регламентите по същество повишиха прага за оповестяване на ESG информация, като за първи път направиха отчитането на емисиите и климатичния риск задължително за голям брой компании.

В същото време се появи и обратен ефект – за някои компании, които вече проактивно оповестяваха тези показатели, съответствието с новите регулаторни изисквания в някои случаи намали количеството данни, които отчитаха. Това по същество понижи тавана за ESG отчитане за тези компании.

С нарастването на политизацията на ESG започнахме да виждаме примери за компании, които са съдени или бойкотирани заради своите климатични цели или действия. Бизнесът беше подложен на засилен контрол и съдебни дела за преувеличени твърдения, свързани с устойчивостта, или други случаи на грийнуошинг. Резултатът беше нещо като спад на ESG ангажиментите – наблюдавахме процес на намаление на ESG амбициите на компаниите до задължителните, избор да говорят по-малко открито за усилията си и дори умишлено използване на различен език, като например „отговорно инвестиране“.

Този процес беше съпроводен с организирана съпротива на критиците срещу ESG и всичко, което се възприема като „пробудено“(woke).

Много бързо след настъпването на ерата на регулациите, през 2025 г. започнахме да наблюдаваме негативна реакция срещу тях. И в САЩ, и в ЕС започна активна работа по смекчаване на изискванията, за да не пострада конкурентоспособността на икономиките от двете страни на Атлантика.

Действията на втората администрация на Тръмп, както и спирането на Правилото за оповестяване на климата на SEC и публикуването на пакета на ЕС за опростяване „Омнибус“ станаха факт. Те освобождават много бизнеси от изискванията за оценка и оповестяване на своите резултати по ключови ESG показатели, като например емисиите на парникови газове. Като ефект това ще ограничи както долната, така и горната граница за компаниите, които възприемат регулаторно мислене за устойчивост.

Какво променя „Омнибус“ за европейските компании

Намалената конкурентоспособност накара ЕС да намали темпото по отношение на ESG изискванията и да въведе облекчения, известни като пакет „Омнибус“. Той влезе в сила на 18 март 2026 година и внася значителни изменения в Директивата за корпоративна устойчивост (CSDDD) и Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD).

Обхватът на CSDDD е намалял и директивата вече ще се прилага само за организации от ЕС, които имат 5000 служители и нетен оборот от 1,5 милиарда евро; организации извън ЕС, които имат нетен оборот от 1,5 милиарда евро в ЕС и организации от ЕС и извън ЕС с франчайзингови или лицензионни споразумения в ЕС, които имат нетен глобален оборот над 275 милиона евро и авторски възнаграждения за над 75 милиона евро. Директивата ще се прилага и за крайни дружества майки, когато групата отговаря на горепосочените прагове.

Задълженията за надлежна проверка също са намалени. Организациите обаче все още са длъжни да прилагат подход, основан на риска. Хармонизираният режим на отговорност на ЕС е премахнат и е въведен таван на глобите, така че те да не могат да надвишават 3% от нетния глобален оборот на организацията. Фирмите вече няма да бъдат задължени да приемат план за преход за смекчаване на изменението на климата.

Крайният срок за транспониране на Директивата е отложен до 26 юли 2028 г., а изискванията няма да се прилагат до 26 юли 2029 г.

Обхватът на CSRD също е намален. По същество CSRD ще се прилага само за организации от ЕС и емитенти извън ЕС, които имат 1000 служители и нетен оборот от 450 милиона евро, както и за организации майки извън ЕС с нетен оборот от 450 милиона евро в ЕС и дъщерно дружество от ЕС или клон в ЕС с нетен оборот над 200 милиона евро. Организациите, които не са обхванати от новите прагове, няма да бъдат задължени да докладват за финансови години, започващи на или след 1 януари 2027 г.

Въведено е изключение за финансови холдингови предприятия, а съществуващото изключение за докладване на дъщерни дружества е разширено. Освен това защитените предприятия (тези с по-малко от 1000 служители) ще могат да откажат да предоставят информация, която надвишава доброволния стандарт за малките и средните предприятия.

Специфичните за сектора стандарти са премахнати и правата на организациите да не разкриват информация са засилени (например те могат да укриват данни, ако разкриването им би накърнило сериозно търговското положение на предприятието).

Практическите отражения за европейските компании вследствие на това облекчаване са ясни. Тъй като изискванията са по-малко, разходите за външни консултанти и одитори, които трябва да заверяват тези доклади, ще бъдат значително по-ниски за малките и средните предприятия.  Като цяло за бизнеса това означава по-малко бюрокрация и повече време за адаптация.

Как ще изглежда следващата ера на ESG?


Как компаниите ще реагират на различните насрещни и попътни ветрове, пред които е изправена устойчивостта, до голяма степен ще зависи от техния „архетип на устойчивост“. Говорим за нещо подобно на техния личностен профил, който оформя начина, по който лидерите и служителите определят целта и ролята на устойчивостта в своята компания. 

Стъпвайки на тази основа, може да разграничим шест типа компании в зависимост от стимулите им да прилагат устойчивостта в бизнеса си. 

1. ОТМЯТАНЕ НА КВАДРАТЧЕТА. Това са компании, които използват устойчивостта, за да отговорят на обществените очаквания в рамките на минимално до основно ниво. По този начин регулаторните изисквания определят какво те считат за необходимо по отношение на устойчивостта. Предполага се, че това ще бъдат най-големият брой фирми.

2. НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА. За тези компании целта на устойчивостта се разбира като смекчаване на рисковете. Те искат да отговорят на регулаторните изисквания, но също така признават, че може да са необходими допълнителни действия за справяне с PR рисковете и поддържане на т.нар. „социален лиценз за дейност“. Те признават ползата от разбирането на климатичните рискове и включването им в цялостното управление и планиране на риска. Това са компании, които бързо се присъединяват към тенденциите и „следват тълпата“.

3. НЕЗАБАВНА ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ. Тези компании обикновено използват устойчивостта и за подобряване на финансовите резултати и конкурентното предимство. Решенията за инициативи за устойчивост ще бъдат водени от краткосрочната възвръщаемост на инвестициите и от това къде може да се постигне оперативна ефективност. Тези компании могат да възприемат устойчивостта и като метод за разработване на по-добри продукти и нови предложения.

4. МАРКАТА И РЕПУТАЦИЯТА. За тези бизнеси устойчивостта се използва, за да се диференцира компанията и нейната марка пред ключови аудитории и заинтересовани страни. Те са водени от очакванията относно устойчивостта, които инвеститорите, клиентите и служителите имат към тях, и искат да гарантират, че техните ангажименти и комуникации са в съответствие с тяхната репутация.

5. ИНОВАЦИИТЕ. Тези компании използват устойчивостта, за да внедряват нови бизнес модели и процеси, за да стимулират растежа на приходите, рентабилността, дългосрочния конкурентен успех и намаляването на отпечатъка. Въпреки че тяхната марка може да не е синоним на устойчивост, те имат уникални продукти и услуги или начини за правене на бизнес, ориентирани към устойчивост, които ги отличават от конкурентите им.

6. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И ЦЕЛТА. Тук са компаниите, които интегрират устойчивостта в своята бизнес стратегия като основа. Устойчивостта е неразделна част от начина, по който управляват бизнеса си. Това са компаниите, които са били част от ерата на ранните фенове, като при тях устойчивостта е ключов компонент от целта и мисията на компанията.