Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.Автор: Невена ДавидоваПрез последните години регулаторната вълна около отчитането на устойчивостта буквално заля бизнеса. За много компании темата ESG или устойчивост започна да звучи не като възможност за развитие, а като поредния сложен процес по съответствие – с десетки индикатори, таблици, политики, оценки, проверки и документация. И това е напълно разбираемо.
Невена Давидова е консултант и експерт по корпоративна устойчивост с близо 10 години опит в разработването и прилагането на ESG стратегии, изготвяне на доклади за устойчиво развитие, интегриране на устойчиви практики в бизнес процеси и стратегии, включително веригата на стойност. Работи с български и международни компании основно в секторите ритейл, текстил, храни и напитки, производство, тежка индустрия, логистика и холдингови структури.
Опитът ѝ включва ръководни позиции в denkstatt и EY, където отговаря за оперативно управление, развитие на екипи, маркетинг и бизнес развитие.
Паралелно с това има дългогодишен опит в стратегически маркетинг и корпоративни комуникации. Това ѝ позволява да свързва устойчивостта с бранд позиционирането и управлението на репутацията.Особено когато изискванията станаха толкова детайлни, че на моменти се загуби връзката между реалната бизнес дейност и самото отчитане. Вместо разговор за подобрение, ефективност, хора, процеси и развитие фокусът постепенно се премести към това кое поле е попълнено, коя методология е използвана и дали всички данни са описани по правилния начин. А истината е, че когато един екип вложи огромен ресурс в отчетност, често не му остава много енергия за самото управление на темите.
Допълнително темата устойчивост много често започна да се възприема почти изцяло през призмата на екологичния отпечатък – емисии, климат, енергия, ресурси. Всичко това безспорно е важно. Но устойчивостта никога не е била само екологична тема. Тя обхваща много по-широко начина, по който една компания функционира, управлява хората си, взема решения, работи с партньори, изгражда доверие и създава стойност в дългосрочен план.
Всъщност още в цялостната концепция за устойчиво развитие на ООН темата се разглежда през трите взаимносвързани стълба – екологичен, социален и икономически, които трябва да бъдат балансирани. Покрай европейските регулации през последните години обаче икономическият стълб сякаш се „забрави“ или поне остана на заден план, а огромна част от вниманието се фокусира върху екологичните и най-вече климатичните аспекти.
А финансово стабилните и добре управлявани компании всъщност са тези, които могат дългосрочно да създават стойност – за хората си, за обществото и въобще за средата, в която оперират.
Покрай регулациите започнахме да говорим много повече за отчитането на устойчивостта, отколкото за нейното управление. А за мен двете са свързани, но не са едно и също нещо. Управлението на устойчивостта е свързано както със стратегическите приоритети на компанията, с начина, по който се вземат решения, така и с ежедневните процеси, с културата, с отношенията с хората, клиентите, доставчиците и общностите. Отчетността е финалната стъпка – инструмент, чрез който компанията прави видими тези усилия и изгражда доверие и репутация пред заинтересованите си страни.
И понеже темата е твърде широка, съзнателно няма да засягам екологичния аспект – той сам по себе си заслужава отделен разговор. Тук фокусът ми е върху т.нар. S и G аспекти – хората, отношенията, управлението, културата, бизнес етиката и начина, по който компаниите функционират отвътре и навън.
Работила съм с различни компании, индустрии и организации още преди ESG и устойчивост да се превърнат в задължителна тема и преди европейските стандарти да поставят работата по устойчивостта в толкова строга рамка. И честно казано, най-ценните ефекти не идват от самото публикуване на един отчет, дори и то да е съпроводено с бляскаво PR представяне. Те идват от процеса около него – от разговорите, анализа, картографирането на рискове, срещите между различни екипи, въпросите, които компаниите започват да си задават за първи път. Именно тогава често излизат реални бизнес казуси, пропуски, възможности за оптимизация или теми, които дълго време са стояли „между отделите“, без някой да ги обедини в обща картина.
Виждала съм компании да постигат реални оптимизации и намаляване на разходи, защото започват систематично да анализират определени процеси. Виждала съм по-добра вътрешна координация между различни функции и екипи. Виждала съм как темите, свързани с хората, водят до повече инициативност и идеи отвътре. Виждала съм как структурираната работа с доставчици подобрява предвидимостта и „изскачат“ нови рискове, които да се вземат предвид.
Всъщност много от темите, които днес поставяме под етикета ESG, винаги са били част от добрия мениджмънт. Просто в един момент започнахме да ги наричаме по нов начин.
Управление на хора Ако има една безспорна тема, за която не е необходима регулация, за да бъде важна, това е управлението на хората. Особено в среда на недостиг на кадри, конкуренция за таланти и постоянно променящи се очаквания към работодателите.
Компаниите отдавна знаят, че културата, лидерството и отношението към служителите имат пряко отражение върху бизнеса. Ангажираните екипи работят по-ефективно, клиентите получават по-добро обслужване, а организациите са много по-адаптивни в периоди на промяна и натиск. И обратното – липсата на доверие, неясната комуникация и слабата организационна култура винаги се превръщат в бизнес проблем, независимо дали това е описано в ESG отчет, или не. Много компании започнаха да работят по теми като wellbeing, развитие на хората, ангажиране и мотивация, многообразие и включване или лидерски програми именно защото усещаха реална бизнес нужда. В практиката често се вижда как сравнително малки промени – по-добра вътрешна комуникация, ясни механизми за обратна връзка, повече прозрачност или по-структурирано развитие на мениджърите – водят до осезаема разлика в мотивацията, инициативността и атмосферата в екипите.
Заинтересовани страни Друга тема, която често попада под шапката на ESG, а всъщност отдавна е част от управлението на бизнеса, е взаимодействието с външни заинтересовани страни.
Клиенти, доставчици, инвеститори, институции, местни власти, партньори, неправителствени организации – всички те влияят върху средата, в която компанията работи. И всъщност всяка компания ежедневно управлява подобни взаимоотношения, независимо дали ги нарича stakeholder engagement, или просто „работа с партньори и клиенти“.
Какво се случва, когато ESG темите се рационализират
• Компании постигат реални оптимизации и намаляване на разходи, защото започват систематично да анализират определени процеси.
• По-добра вътрешна координация между различни функции и екипи.
• Темите, свързани с хората, водят до повече инициативност и идеи отвътре.
• Структурираната работа с доставчици подобрява предвидимостта и „изскачат“ нови рискове, които да се вземат предвид.
Дори взаимодействията с клиенти попадат в обхвата на ESG – защото теми като клиентско доверие, прозрачност, качество, защита на данните, коректна комуникация и отговорно отношение към потребителите са част от устойчивото управление на бизнеса. А няма компания, която да не поставя клиентите си сред основните си приоритети.
Особено интересна е темата за местните общности. За някои индустрии т.нар. social licence to operate* е абсолютно реален фактор. Компании в енергетиката, инфраструктурата, производството или големите индустриални предприятия много добре знаят, че добрите отношения с местната общност не са PR активност, а част от управлението на риска и устойчивостта на операциите.
Същото важи и за компании, които са структуроопределящи за даден регион. Те отдавна работят с местни общности, образователни институции и местна администрация, защото разбират, че бизнесът не функционира изолирано от средата около него.
Устойчива верига на доставкиЕдна от темите, които според мен ще останат ключови независимо от регулаторните промени, е управлението на устойчивостта по веригата на стойност.
И тук не става дума просто за формални изисквания към доставчици. Реалността е, че големите компании все повече очакват прозрачност, проследимост и ясни стандарти по веригата си на доставки – не само заради регулации, а защото това има реален бизнес смисъл. Компании, които познават добре веригата си на стойност, имат по-добра видимост върху рисковете, по-голяма предвидимост и по-стабилни партньорства. Последните години показаха колко уязвими могат да бъдат глобалните вериги – от геополитически кризи до проблеми с доставки, липса на суровини или репутационни рискове.
Организациите, които работят по теми като проследимост, етика при доставчиците, условия на труд, качество, устойчиви практики и дългосрочни партньорства, всъщност инвестират в собствената си оперативна стабилност. И много често именно процесите около ESG управлението или отчетността помагат на компаниите да видят по-ясно къде са слабите места, зависимостите и възможностите за подобрение по веригата.
Good governance: ESG всъщност е просто добър мениджмънтТемата за good governance (добро управление) също често звучи прекалено абстрактно, а всъщност включва съвсем практични бизнес въпроси. Бизнес етика, прозрачност, ясни отговорности, управление на риска, механизми за сигнализиране, предотвратяване на конфликти на интереси, адекватен контрол, качествено вземане на решения – това са фундаментални елементи на добре управлявана организация.
Първо управление, после отчетност
Покрай регулациите започнахме да говорим много повече за отчитането на устойчивостта, отколкото за нейното управление. Двете са свързани, но не са едно и също нещо. Управлението на устойчивостта е свързано както със стратегическите приоритети на компанията, с начина, по който се вземат решения, така и с ежедневните процеси, с културата, с отношенията с хората, клиентите, доставчиците и общностите. Отчетността е финалната стъпка – инструмент, чрез който компанията прави видими тези усилия и изгражда доверие и репутация пред заинтересованите си страни.И тук ESG често просто дава рамка и структура на неща, които добрите компании така или иначе правят. Защото, когато една организация има ясно управление и здрава култура, това се вижда във всичко – от отношенията с клиенти и партньори до способността да преминава през кризи и трансформации.
Част от най-смислените проекти, които съм виждала в тази посока, всъщност нямаха почти нищо общо с „устойчивост“ като отделна тема. Те бяха свързани с по-добра координация между функции, с управление на риска и с изграждане на по-силна организационна култура.
Ако една компания прави всичко това, защо да не го разкаже?И тук идва интересният въпрос. Ако една компания реално управлява добре тези аспекти – хора, процеси, взаимоотношения, управление, рискове, верига на стойност – защо да не направи това видимо?
Всъщност точно това беше смисълът на доброволните доклади за устойчивост много преди регулациите. Те бяха начин организациите да покажат как работят, какви приоритети имат, какво подобряват и как създават стойност.
В известен смисъл модерният sustainability report е много по-убедителната версия на корпоративната брошура. Само че вместо общи послания и стандартни презентации той показва реални данни, реални политики, реални действия и реален напредък. А когато е направен смислено, подобен тип комуникация изгражда доверие – към клиенти, инвеститори, партньори, кандидати за работа и общности.
В крайна сметка устойчивостта, ESG – или както и да решим да наричаме тези теми – е пресечната точка между добрия мениджмънт, управлението на риска, оперативните резултати и способността на една компания да остане стабилна, адаптивна и релевантна във времето. В основата си тя никога не е била просто отчетност. А начин компаниите да управляват бизнеса си по-зряло, по-предвидимо и с по-дългосрочен хоризонт.
* Неформално обществено одобрение и доверие към дейността на организация или компания от заинтересованите страни и широката общественост. Социалният лиценз не се издава от институция, а се изгражда чрез прозрачност, отговорно поведение и поддържане на обществено доверие.
