Гергана Раковска Гергана Раковска е изпълнителен директор на Фондация на бизнеса за образованието. Директор е на Борда на сертифицираните кариерни консултанти в България. Над 20 години Гергана обучава и сертифицира кариерни консултанти и разработва интерактивни ресурси за ориентиране и подготовка на младите хора за пазара на труда. Участва в и управлява проекти за модернизация на професионалното образование.
Бизнесът в България от години трудно намира подготвени кадри. Все по-ясно се наблюдава тенденцията, че на компаниите не са им нужни ,,просто хора с диплома“, а специалисти с приложими умения. Търсят се кадри, които да знаят как да се справят със задачи в реална работна среда, да разбират процесите и технологиите, да работят в екип и същевременно самостоятелно. Този недостиг вече не е проблем само на отделни организации, той се превръща в ограничение за цели индустрии. В същото време, когато избират училище за собствените си деца, дори родители, които ежедневно се сблъскват с този казус, често вземат решения през собствената си представа за успеха: езикова или математическа гимназия, последвана от университет и гарантирана „престижна“ професия за цял живот. Професионалното образование остава някъде встрани - като вариант за „другите деца“, не за нашите.
Тази нагласа е разбираема. Тя идва от свят, в който кариерата изглеждаше като права линия, офисната работа беше по-сигурна, а професионалното образование често се свързваше с нискоквалифицирани длъжности. В момента обаче изкуственият интелект и автоматизацията променят сериозно пазара на труд. Част от рутинните дейности напълно изчезват, зелената трансформация създава нови технически професии, а дигитализацията пренарежда цели сектори - производство, транспорт, строителство, енергетика, медицина, правни услуги. Затова
разговорът вече не е само за избора на училище, а за бъдещето на работната среда и за това какви знания, умения и опит ще имат стойност в него.
Преди десетина години програмирането изглеждаше като почти универсален отговор на въпроса „къде има бъдеще“. Много семейства започнаха да мислят за IT като за най-сигурната посока - добре платена, модерна, търсена, международна професия. Информационните технологии остават силна област, но вече не е достатъчно единствено „да знаеш малко код“. Изкуственият интелект променя и самото програмиране. Базовото писане на код, проверката за грешки, подготовката на техническа документация все по-често се автоматизират. Това не прави технологичните умения по-малко важни, но със сигурност изисква допълнителни умения, като разбиране на системи, архитектурно мислене, киберсигурност, работа с данни, продуктова логика, управление на проекти, решаване на реални проблеми.
Изкуственият интелект не разделя света на „сигурни“ и „застрашени“ професии. Той променя задачите вътре в тях. Най-уязвими са рутинните дейности - стандартно писане, обработка на документи, въвеждане на данни, базови справки, първично счетоводство, елементарна статистика. Днес машините вече могат да изпълняват все по-голяма част от тях по-бързо и категорично по-евтино. Според Световния икономически форум до 2030 г. 39% от съществуващите умения на работещите ще бъдат трансформирани или ще остареят. Промяната ще засегне широк спектър от професии, в които технологиите стават част от ежедневните задачи. Това е съществена промяна, защото няма да се търсят тесни технологични профили, а хора, които могат да свързват технологията със своята професионална област, като разбират процесите, клиентите, риска, качеството и съдържанието. Стойността ще бъде в комбинацията между професионална основа, дигитална грамотност, практическо мислене, комуникации, адаптивност и способност за учене.
При тази тенденция професионалното образование започва да изглежда по съвсем различен начин, защото добре избраните професионални специалности могат да бъдат вход към професии, които ще останат нужни, независимо от дигитализацията. А дуалното професионално образование има нова стойност, защото неговото предимство не е само в практиката, а в осъзнаването на учениците в ранна възраст как знанието се превръща в работа: срокове, стандарти, екипна координация, реални проблеми, отговорност пред клиент, работодател или конкретен производствен процес. За бизнеса това е особено важно, защото готовите кадри не се появяват сами на пазара на труда. Те се изграждат - чрез партньорство с училища, практики, кариерно ориентиране и реална връзка между образованието и работното място. Бъдещето ще принадлежи на хората, които могат да превръщат знанието в действие, да учат бързо и да използват технологиите като инструмент, а не като заместител на мисленето. Още по-съществено за българските ученици е, че
професионалният път не затваря и вратата към висше образование. Той е чудесна първа стъпка към инженерни специалности, медицина, право, икономика, архитектура. В много случаи именно тази комбинация може да се окаже особено силна: професионална основа, реален опит и последващо надграждане.
Решението за избор на гимназия не трябва да бъде взето по инерция, базирано на представите на предишното поколение. Училището трябва да се подбира според профила, интересите и начина на учене на детето. Има младежи, които се обучават чрез теория, математика, четене, анализ и абстрактно мислене - все начини, по които сме свикнали да дефинираме „доброто образование“. Има и други подрастващи обаче, които възприемат по-добре чрез практика, действие, наблюдение, реална задача, проба и грешка. За тях професионалната гимназия и особено дуалната форма на обучение могат да бъдат не компромис, а по-естествена и мотивираща среда за развитие.
Вземането на информирани кариерни решения има значение не само за мотивацията на учениците, но и за икономиката на страната. То
помага на младите хора да откриват смисъл в ученето, а на бизнеса - да разчита на бъдещи специалисти, които не просто са избрали посока, а са наясно какво ги мотивира да вървят напред. Кариерното ориентиране трябва да бъде не допълнителна услуга за малцина, а естествена част от образователната система. Учениците и техните родители имат нужда от информация, срещи и подкрепа, за да разберат не само „какво се търси“, а какъв тип работа, задачи и среда отговарят на техните силни страни.
.jpg)
