Образованието не следва еволюцията на бизнеса

Текстът е публикуван в бр. 63 на сп. Business Global.

Г-н Дюма, как и кога дойдохте в България, каква беше причината? 

Вероятно правилният отговор би бил „случайно“. По това време бях базиран в Токио, работех в компания за софтуер за сигурност и търсехме да диверсифицираме нашия технологичен център. След глобално проучване решихме да разширим малкия си екип за аутсорсинг в София и започнахме дейност през 2003 г. Това доведе по-късно до създаването на една от най-бързо развиващите се и успешни компании на пазара.

Какви предимства и недостатъци за правене на бизнес видяхте тогава? 

През 2003 г. имахме предимството да се развием в лесна среда от гледна точка на талантите – нивата на инженерите, тяхната креативност и надеждност бяха просто изключителни. Това беше подхранвано от сравнително добро математическо образование.Ерик Дюма е роден в Бордо, Франция. Ръководител е на висше ниво в компании за иновативни технологични софтуерни продукти. Преместил се e в България през 2003 г., но има и периоди, прекарани във Франция. Член е на Борда на Френската търговска камара в България от 2018 г. и в момента е главен изпълнителен директор на TPConnects, компания за туристически технологии, базирана в Дубай, където живее. Член на борда, съветник и инвеститор в други водещи технологични компании.Тъй като това беше период преди присъединяването към ЕС, корпоративно-административният аспект беше основният недостатък от оперативна гледна точка, но качеството на инфраструктурата никога не е било проблем. Това наистина беше време, когато креативността в продуктовото инженерство беше на върха заради наличието на таланти и техните саморазвиващи се желания и възможности. По-скоро имаше нужда от обучение за управление на хора и на проекти, но това не отне много време. 

Забелязахте ли промяна в условията за правене на бизнес, след като страната стана член на ЕС – в положителна или в отрицателна посока? 

Не само членството в ЕС повлия за последните години на еволюция. Да, благодарение на него голяма част от административната сфера е значително опростена, което улеснява създаването и развитието на компаниите. Периодът между присъединяването към ЕС и ковид пандемията е силен период на растеж; период, в който са дошли много чуждестранни инвестиции. Но това доведе и до увеличение на разходите, при това значително.

Отрицателното е, че образователната система не следваше плътно еволюцията и наблюдаваме сложна ситуация по отношение на талантите в университетското образование, както и непрекъснат поток от изтичане на студенти в чужбина в някои области. Обратните случаи са редки, с малки изключения в медицината, например – студенти от ЕС, идващи в България за определени специалности, за да работят, заобикаляйки ограниченията на квотите в собствените си страни.

Променя ли се бизнес средата в България след присъединяването ѝ към Шенген и еврозоната? 

Присъединяването към еврозоната позволи значително по-плавно взаимодействие с другите държави от ЕС от търговска и бизнес гледна точка, като по този начин спести значителни ресурси и време. Основният недостатък през последните години беше реалното увеличение на разходите за живот, съчетано с огромното увеличение на разходите за социално осигуряване, което значително навреди на цялостната ИТ екосистема. Тази екосистема, която от години е основен компонент на средната класа в страната, беше особено засегната от промените, което доведе до много ниска наличност на ресурси.

Заради небалансираните разходи днес България е изправена пред пазарно конкурентно предизвикателство. Страната е една от малкото, където няма държавни стимули за създаването на интелектуална собственост и продуктови иновации, за да се балансират част от разходите за човешки ресурси. Въпреки че България е много привлекателно място от години, днес наблюдаваме нежелание за чуждестранни инвестиции в тази област поради дисбаланса между икономическите разходи и наличните ресурси, както и политическата нестабилност.

В индустрията, свързана с иновации и технологии, от която идвам, България има някои успехи благодарение на плодотворната инвестиционна общност. Но недостигът на проекти и таланти, както и неконкурентните вече цени затрудняват фокусирането върху една-единствена държава. И по-скоро бих казал, че успехът на компаниите ще се дължи на способността да работят в многодържавната рамка на ЕС. Но това може да се промени отново в бъдеще, тъй като след няколко години на „почивка“ и елиминиране на излишествата може да видим нов период на потенциален растеж благодарение на нови области на иновации, свързани с роботиката, пространствените технологии, изкуствения интелект. България исторически винаги е била място на инженерни и технически иновации.

Какво Ви харесва най-много тук?

Ключовите предимства на България всъщност са нейната изключителна природа и нейното местоположение. Очевидно опазването на природата е потенциално предизвикателство, но тя е рядка възможност и може би най-добре пазената тайна. Вече няколко години съм в чужбина, но винаги се връщам тук с голямо удоволствие.