Европа има нужда индустрията ѝ да процъфтява

Текстът е публикуван в бр. 63 на сп. Business Global.

Г-н Рабани, поехте „Аурубис България“ в момент, когато изпълнява мащабна инвестиционна програма. Какво означава това за следващото десетилетие на компанията, как ще изглежда „Аурубис България“ през 2036 г.? Какъв ще бъде ефектът за българската икономика?

Поех ръководството на „Аурубис България“ преди 6 месеца в предизвикателен, но изключително обещаващ момент. Програмата ни „Инвестиции за прогрес. България 2027“ вече беше по средата на изпълнение.Ракан Рабани е в екипа на групата „Аурубис“ от 2018 г., където последно заема позицията директор „Стратегически проекти“ в Хамбург. Преди присъединяването си към групата Рабани е заемал различни управленски позиции в Glencore и Russell Mineral Equipment. Солидният му международен опит включва проекти в Канада, Европа, Австралия, Южна Африка, Централна Азия и Близкия изток. Ракан Рабани е завършил инженерна химия в университета „Макгил“ в Монреал, Канада. Има специализации по преработка на минерални суровини, бизнес развитие и корпоративни финанси.

От 1 октомври 2025 г. Ракан Рабани е изпълнителен директор на „Аурубис България“ АД – основен износител и вносител на страната със структурно значение за икономиката, част от водещата международна група за производство на цветни метали и рециклиране „Аурубис“ (Aurubis AG).Този инвестиционен пакет на стойност 400 млн. € е основа за развитието на компанията през следващите десетилетия. Затова и следващите  месеци ще бъдат изключително важни. Трябва да въведем в експлоатация три важни проекта. През следващите години виждам „Аурубис България“ като стабилен индустриален лидер с увеличен производствен капацитет, по-нисък въглероден отпечатък и силна стратегическа интеграция в европейските вериги на стойност.

Кои са най-големите предизвикателства пред инвестиция от такъв мащаб – технологични, регулаторни, кадрови, свързани с веригите на доставки?

Предизвикателствата са свързани с едновременното управление на технология, хора и среда. Реализираме повечето от проектите по инвестиционната програма при действащо предприятие, което трябва да работи без прекъсване. Това изисква изключително добро планиране и силна инженерингова експертиза – както при нас, така и при партньорите, с които работим. 

В цяла Европа индустриалните инвестиции са изправени пред високи цени на енергията и необходимост от предвидими регулации. Това са два критични параметъра. Когато инвестиционният хоризонт е дългосрочен – над 5 години, предвидимостта става толкова важна, колкото и самият капитал. 

И третият ключов фактор за успешно изпълнение на всички дейности са хората. Технологиите се купуват, но опитът и културата трябва да се изградят. Индустриалната трансформация изисква умения, лидерство, но също и способност за адаптация.

Как управлявате риска при проект с толкова голям капитал и дълъг инвестиционен хоризонт? На кого и на какво се опирате?

Важно е да отбележа, че говорим не за единична инвестиция, а за съвкупност от свързани проекти с различен мащаб, време на изпълнение и ниво на сложност. 

Инвестиционната програма е структурирана в пет основни стълба. Първият е разширението на производството на катодна мед. Увеличаваме го с близо 50% от 220 – 230 хил. тона до 340 хил. тона годишно. Това е стратегически проект, който директно адресира нарастващото търсене на мед като ключов ресурс за енергетика, индустриален преход и свързаност. Не е случайно, че наричаме този стълб „Мед за бъдещето“.

Вторият стълб включва инвестиции в енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници. Имаме собствен фотоволтаичен комплекс с четири соларни парка. Първият стартира през 2021 г. Три са вече в експлоатация и изграждаме четвърти комплекс. Така ще имаме общ капацитет от над 40 мегаватчаса пик инсталирана мощност. Това не само намалява въглеродния ни отпечатък, но също  и зависимостта ни от мрежата. 

Третият стълб е свързан с всичко, което засяга модернизацията на производството, включително капиталов ремонт на завода, замяна на ключово оборудване. Както казвам – „съхраняване на стойността“. Тези проекти са критични за надеждността и дългосрочната ефективност на нашата дейност.

Четвъртият стълб покрива решения, свързани с опазване на околната среда. Някои са свързани с по-ефективно използване на водите, други с оптимизация на логистиката, трети с подобряване на металургичното производство на фона на намаляване на екологичното ни въздействие.

И последният, но не на последно място стълб е наречен „Красивото Средногорие“. Това са инвестиции специално за региона, с който сме дълбоко свързани. Работим по подобряване на условията на живот на хората чрез различни проекти, свързани с образованието, спорта, здравеопазването.

Така че, както виждате, управлението на риска при програма с такива мащаби не е еднократно действие, а цяла система. Опираме се на международния опит и стандарти на групата Aurubis, силния локален екип в България и ясна култура на планиране и отговорност.

Ако говоря в по-широк контекст, днес рисковете за индустрията са основно външни – свързани с енергийните пазари, регулациите и с глобалните вериги на доставки. Това изисква гъвкавост и способност за бързо вземане на решения. Или, ако трябва да обобщя, бих казал, че най-сигурният начин да управляваш риска е чрез комбинация от компетентни хора, ясни процеси и дългосрочна визия.

„Хората са в сърцето на всеки един успешен бизнес“ е Ваш цитат. Половин година след като поехте „Аурубис България“, каква е оценката Ви за екипа? Кои са силните качества на българите и какво още може да научим от другите на база Вашия опит в различни страни?

И отново заставам зад това изказване. Знаете, аз съм част от групата Aurubis от 2018 г. Бях директор „Стратегически проекти“, като отговарях за трансфункционални инициативи, така че имах възможността да работя пряко с българския завод. Още тогава бях впечатлен от професионализма и високото чувство на отговорност на хората тук. За мен българските специалисти притежават много силни качества. Те имат техническа експертиза, практично мислене и са много устойчиви, когато работят в сложна обстановка. Това е ключово за индустрия като нашата. Разбира се, винаги има възможности за подобрение.  Международният ми опит показва, че най-успешни са организациите, които съчетават локалните си силни страни с култура на открит диалог, бързо вземане на решения и непрекъснато развитие.

За мен най-важното нещо за хората е да виждат смисъл в това, което вършат, и под това имам предвид усещането за цел. Когато има ясна посока, силно усещане за цел и доверие, идват и резултатите.

Казвате, че светът влиза в десетилетието на металите, основата на новата технологична вълна. Какви възможности дава това на България и как да се възползваме максимално от тях, от какво зависи да се случи?

Търсенето на мед ще нараства значително в следващите години. Тази тенденция  е движена от скоростната електрификация, дигитализация, енергийния преход, изкуствения интелект и индустриалната автоматизация. Това означава, че индустрии като нашата вече не са част от икономиката, а са в нейното ядро. Медта не е само суровина, а стратегически ресурс. Държавите и компаниите, които имат капацитета да произвеждат и преработват стратегически метали, поне по мое мнение, ще играят основна роля в икономиката на бъдещето. Говорихме си за „Мед за бъдещето“, или проекта за увеличение на производството на рафинирана мед в България. С тази инвестиция вече затваряме производствения цикъл и цялото количество мед, претопено в България, ще бъде рафинирано тук, на място. Така ще можем да произвеждаме 340 хил. т катоди. Това ще осигури дългосрочно въздействие върху националната икономика, защото рафинираната мед е водещ експортен продукт за България. За мен това представлява голяма възможност за страната.

България остава водеща инвестиционна дестинация за групата „Аурубис“ – кои са предимствата на страната ни и къде виждате слабости?

Страната има силни индустриални традиции и стратегическо разположение от географска гледна точка. Има опитни професионалисти и доверени партньорски компании, интегрирани в европейските вериги на стойност. Нашият завод има близо 68 години металургична традиция в  Средногорието. Това не е само история, а натрупано познание, умения и индустриална култура, които ще продължат да се развиват. Така че България има солидни основи. Следващата стъпка е да ги подкрепим с ясни политики, които засилват индустриалната конкурентоспособност. 


„Аурубис България“ изгражда четвърти фотоволтаичен комплекс, като с неговото приключване ще разполага с общ капацитет от над 40 мегаватчаса пик инсталирана мощност

Има предизвикателства, регулаторната предвидимост е сред основните. На второ място идва скоростта на административния процес. Разбира се, и енергията – както по отношение на цената, така и по отношение на сигурността на доставка. Конкурираме се на глобално ниво, така че тези фактори са критични и решаващи.

Какви политики могат да насърчат повече индустриални инвестиции в страната?

Големи индустриални компании като нашата създават цяла екосистема от доставчици, услуги, заетост. Подкрепата за тях има мултиплициращ ефект върху икономиката, което е ясно видимо в приноса на „Аурубис България“ както за региона, така и за националната икономика.

Има нужда от активна политика за развитие на технологична модернизация и декарбонизацията. Индустриалните инвестиции се насочват там, където има стабилност и яснота, т.е. предвидимост. 

В последната година много се говори за необходимостта от реиндустриализация на Европа. Кои са факторите, които най-често забавят индустриалните инвестиции на Стария континент? 

Европа има нужда индустрията ѝ да процъфтява. А за да процъфтява, тя има нужда от инвестиции – едновременно в растеж и в декарбонизация. Това е правилната посока, но е важно да знаем, че това изисква конкурентни условия. Ако Европа иска да остане индустриален лидер, тя трябва да комбинира амбицията със скорост и предвидимост.

Ако трябва да посочите един фактор, който ще определи бъдещето на индустрията, кой би бил той?

Устойчив растеж. Какво означава това? Способността за трансформация при поддържане на гъвкавост и конкурентоспособност. Декарбонизацията е в сърцето на тази трансформация, но не само. Тя е свързана с енергийната сигурност, която споменах неколкократно, нуждата от технологична иновация и капацитета да работим ефективно в нарастващо сложен свят. 

В „Аурубис България“ тази трансформация вече се случва – инвестираме в енергийна ефективност, в собствено производство на енергия от възобновяеми източници, в модерни технологии, докато непрекъснато подобряваме нашите процеси. Това ни позволява да постигнем осезаеми резултати от значителни енергийни спестявания до измерими намаления на емисиите.