Да изгубиш войната на бъдещето

В последната си кампания срещу Иран Съединените щати показаха огромна въздушна мощ и нанесоха хиляди удари, но това не им донесе решителна победа, пише в общирен анализ във Foreign Affairs Пол Шар. Той описва в  война, в която по-слабият противник успява да отговори с ракети и дронове, да повреди американски самолети и радари, да убие военнослужещи и въпреки огромното превъзходство на Вашингтон да запази режима си и контрола върху Ормузкия проток. За автора това е първият ясен сигнал, че технологичното предимство, на което американската армия разчиташе от десетилетия, вече не е гарантирано. ПОЛ ШАР е изпълнителен вицепрезидент в Центъра за нова американска сигурност. Работил е в Министерството на отбраната на САЩ при администрациите на Джордж У. Буш и Барак Обама и е служил в американската армия с няколко мисии в Ирак и Афганистан. Автор е на книгата Four Battlegrounds: Power in the Age of Artificial Intelligence.

Новата епоха на бойното поле
 
Шар подчертава, че САЩ все още имат най-силната армия в света, но навлизат в епоха, в която евтините дронове, изкуственият интелект и автономните системи изравняват възможностите на големите и малките сили. В миналото американците притежаваха отчетлива преднина в стелт технологиите, сателитната навигация и високоточните оръжия. Днес ключовите технологии се развиват в търговския сектор, бързо се разпространяват и са достъпни не само за държави като Китай, Русия и Иран, но и за недържавни групировки. Така евтини системи могат да унищожават техника за стотици милиони долари, а базите далеч от фронта вече не са безопасни.

В анализа си авторът напомня, че Иран е успял да повреди ценни американски самолети и наземни радари, а подобни загуби не се измерват само с цената на отделната платформа. Когато флот от специализирани машини е малък и замяната им отнема години, всеки удар променя баланса. Foreign Affairs дава и примера на Украйна, където евтини безпилотни катери и противокорабни ракети нанесоха тежки щети на руския Черноморски флот.

Дронове срещу скъпи платформи
 
САЩ отдавна използват технологиите, за да компенсират числено превъзходство на противници. Ядрените оръжия, а по-късно стелт системите, GPS и високоточните боеприпаси дадоха решаваща преднина във войните в Залива и Ирак. След 2014 г. Пентагонът заложи на роботика и изкуствен интелект като нова „трета компенсация“. Според Пол Шар обаче този път САЩ не могат да запазят монопол върху технологиите, които променят войната.

Евтините дронове са най-ясният пример. Иран вече е голям производител и доставчик, Русия произвежда десетки хиляди по ирански модели, а Украйна е стигнала до милиони годишно. Американската армия купува далеч по-малко, защото системата й е привикнала към скъпи и сложни платформи. Авторът вижда в това по-дълбок проблем: Вашингтон трудно произвежда евтино, бързо и в голям мащаб.

Днешните дронове също не са окончателната форма на тази технология. Шар очаква, че следващият етап ще бъдат автономни рояци, способни да търсят цели, да координират атаки, да реагират на промени в реално време и да действат дори при заглушени комуникации или липса на GPS. Украйна вече използва дронове с автономно насочване в последните стотици метри преди удара и далекобойни системи, които се ориентират по изображения от камери и сателитни карти. Според автора тези решения бързо ще се разпространят и ще променят начина, по който командирите управляват силите си.

Скъпата отбрана срещу евтината атака
 
Разпространението на дронове и ракети поставя САЩ пред тежък отбранителен проблем. Противоракетната отбрана е много по-ефективна, отколкото през 1991 г., но икономиката на прихващането често работи срещу Америка. Ако дрон за десетки хиляди долари се сваля с ракета за милиони, защитата може да е тактически успешна и стратегически неизгодна. Foreign Affairs посочва, че войната срещу Иран е изчерпала значителна част от американските запаси от Patriot и THAAD.

Затова авторът настоява за повече евтини прихващачи, повече масово производство и нови начини за защита. САЩ имат разработки като Coyote и Merops, които са много по-евтини от класическите ракети за противовъздушна отбрана. Но дори те трябва да бъдат произвеждани в големи количества, ако Вашингтон иска да отговори на противници, които могат да пускат хиляди дронове. Освен това армията трябва да се научи отново да се крие: да използва маскировка, примамки, разпръснати бази и по-гъвкава логистика, защото постоянните дронове във въздуха правят струпването на сили все по-опасно.

Изкуственият интелект и краят на сигурната преднина
 
Изкуственият интелект, според Пол Шар, ще има още по-дълбок ефект. Макар най-големите американски компании да са водещи в тази област, разликата с Китай вече е малка и трудно може да бъде задържана. Китайските модели изостават с месеци, а не с години, и използват американски разработки, за да обучават свои системи на по-ниска цена. Този процес на извличане и имитация на способности намалява ефекта от американските ограничения върху достъпа до най-модерни чипове.

В същото време САЩ вече използват изкуствен интелект в разузнаването и планирането. Големи езикови модели се интегрират в системи, които събират данни от различни източници и помагат на анализаторите да оценяват бойното поле. В операциите срещу Иран американската армия е използвала такива инструменти за приоритизиране на цели и изграждане на ударни пакети при променяща се обстановка. Но авторът предупреждава, че подобни възможности скоро ще бъдат достъпни за почти всички армии и много недържавни актьори. Важното вече не е кой пръв създава даден инструмент, а кой пръв го внедрява ефективно.

Историческите уроци тук са ясни. Между двете световни войни водещите сили разполагаха с танкове, самолети и подводници, но не всички намериха правилния начин да ги използват. Шар подчертава, че методите, доктрината и структурата често са по-важни от самата техника. Различава ги скоростта, с която превръщат новостите в реална бойна мощ.

Битката за изчислителна мощ
 
За автора изчислителната мощ е днешният еквивалент на индустриалния капацитет. Както заводите определяха силата на държавите през индустриалната епоха, така центровете за данни, чиповете и достъпът до изчисления ще определят силата в епохата на изкуствения интелект. Затова САЩ трябва да ограничават китайския достъп до най-напреднали чипове и оборудване за производството им, като работят заедно с Япония и Нидерландия. Според Шар решението на администрацията на Доналд Тръмп да разреши продажби на усъвършенствани чипове Nvidia H200 за Китай е стъпка в грешна посока, защото всеки такъв чип укрепва китайския капацитет.

Но хардуерните ограничения не са достатъчни. Foreign Affairs отбелязва, че Вашингтон трябва да работи и с AI компаниите, за да ограничи незаконното извличане на възможности от американски модели. Но дори така САЩ няма да спрат разпространението на изкуствения интелект. Те могат само да си купят време - няколко месеца или година и половина преднина, която трябва да се използва за адаптация.

Култура, бюрокрация и съпротива
 
Най-големите пречки може да не са технически, а културни. Всяка военна служба има идентичност, навици и представи за себе си. Военноморските сили някога са се съпротивлявали на парата, армията дълго е спорила за танковете, а днес различните служби приемат дроновете по различен начин. Подобни културни различия ще се повторят и при изкуствения интелект.

Авторът предупреждава, че AI ще засегне самата представа на военните за човешката роля. Системите могат да поемат анализ, планиране, управление на мрежи и част от командните процеси. Това ще предизвика страхове, подобни на тези в цивилния сектор, но в армията идентичността е още по-силно свързана със задачата. Затова Пентагонът трябва да създаде стимули за експериментиране, да допуска грешки, да премахва ненужните пречки и да споделя данни по-бързо. Само скоростта обаче не стига, нужна е промяна в начина, по който организациите мислят за власт, контрол и отговорност.

Партньорство със Силициевата долина
 
Според Шар американската армия няма да овладее изкуствения интелект без тясно сътрудничество с частния сектор. Това прави напрежението между Пентагона и водещи AI компании опасно. Споровете с Anthropic за условията на използване на технологията, възраженията срещу автономни оръжия и масово наблюдение, както и писмата на служители в Google и OpenAI показват, че много инженери не искат да работят за военни цели без ясни ограничения. Авторът смята, че Пентагонът трябва да възстанови доверието, а не да принуждава компаниите.

Това партньорство е нужно и защото изкуственият интелект има сериозни слабости. Езиковите модели измислят факти, проявяват пристрастия и често казват това, което потребителят очаква да чуе. AI агенти могат да ускорят работата, но могат и за секунди да нанесат големи щети, ако действат без контрол. Затова армията трябва да изгради стандарти, тестове, ограничения и обучение.

Новите мерки за военна сила

Шар предлага и промяна в начина, по който САЩ измерват военната мощ. Броят на корабите, самолетите и войниците е наследство от индустриалната и дори прединдустриалната епоха. Тези показатели остават важни, но вече не са достатъчни. Дроновете често не се броят като истински самолети, въпреки че могат да имат решаващо значение. Още по-важни стават цифровите компоненти: сензори, радари, компютри, мрежи, алгоритми, изчислителна мощ, активни потребители на AI системи, обем и достъпност на данните.

Ако Пентагонът иска да бъде водещ в епохата на изкуствения интелект, трябва да отчита колко изчислителна мощ има, колко се използва, колко данни са достъпни и къде AI реално подобрява скоростта, точността и разходите. Такива показатели трябва да станат част от бюджетните и стратегическите дебати така, както днес се обсъждат самолетоносачи, изтребители и личен състав. Анализът във Foreign Affairs завършва с историческо предупреждение: Испанската армада е била огромна сила, но не е разбрала навреме как оръдията променят морската война. Англия се е адаптирала по-добре и това е отбелязало началото на края на испанското морско господство.

Изводът на автора е, че Съединените щати все още могат да останат водещата военна сила, но само ако действат сега. Те трябва да произвеждат евтини дронове и прехващачи в голям  мащаб, да пазят и използват преднината си в изчислителната мощ, да внедряват изкуствен интелект по-бързо, да преодолеят бюрократичната инерция и да възстановят доверието с технологичните компании. Ако не го направят, бъдещите войни ще ги изправят срещу противници, които са по-слаби по традиционните показатели, но достатъчно адаптивни, евтини и масови, за да неутрализират американското превъзходство.