Време е Европа да каже „не“

Европа навлиза в момент, в който досегашната й предпазливост към Китай вече не може да бъде представяна като прагматизъм. Според Андрю Смол, директор на Азиатската програма на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), континентът е изправен пред системно съперничество, в което Пекин използва мащаба на икономиката си, държавните субсидии, зависимостите и политическия натиск, за да променя правилата на пазара в своя полза.

Смол припомня в свой анализ, публикуван на сайта на ЕСВП (ECFR), че преди три десетилетия китайски националистически автори публикуват книгата „Китай може да каже не“ - призив страната да не приема подчинение на водения от САЩ световен ред. Днес, според него Китай е внушил на европейските политици, че те не могат да си позволят подобен отказ, макар причините за промяна на курса да се трупат бързо.

 
Китайското предизвикателство

Китайската индустриална политика ускорява деиндустриализацията, зависимостите във веригите за доставки правят Европа уязвима, а подкрепата на Пекин за Русия засилва най-голямата заплаха за европейската сигурност. Китай представя почти всяка европейска мярка за защита на свободния пазар като протекционизъм, настоява, че индустриалното му надмощие е неизбежно, и предупреждава, че ответните действия ще бъдат твърде скъпи.

Според Смол това е парализирало европейската политика. Правителствата отлагаха решенията, докато индустриалният капацитет отслабваше, зависимостите се задълбочаваха, а уязвимостите ставаха по-трудни за поправяне. Част от пасивността е резултат от китайски кампании и лобиране, но друга част идва от европейски илюзии - първо самодоволство, после фатализъм.

 
Натискът върху индустрията

Смол описва ситуацията като едновременно икономически и политически разлом. Европейската индустрия е притисната както от силните, така и от слабите страни на китайската икономика. Държавно подкрепени компании с огромен мащаб, намаляващи разходи и растяща технологична сложност се превръщат в силни конкуренти, а слабата вътрешна консумация, дефлацията и хроничният свръхкапацитет в Китай тласкат продукцията му към европейските пазари.

През първото тримесечие на 2026 г. Китай отчита най-големия си досега търговски излишък с ЕС от $83 млрд. при $148 млрд. износ и 65 млрд. внос. По данни, цитирани от автора, ЕС вече формира около 31% от целия китайски излишък в търговията със стоки. Френската агенция за планиране предупреждава, че значителни части от френския и германския износ, както и от вътрешното германско производство, са застрашени от китайски конкуренти.

Според Rhodium Group, цитирана в анализа на ECFR, половината от работните места в германското производство вече са изложени на риск, а ЕС губи по около 500 производствени работни места дневно. В същото време европейските проблеми не се свеждат само до Китай: енергийни цени, слаб растеж, капиталова фрагментация и регулаторни тежести също подкопават конкурентоспособността.

 
От икономика към политика
 
Дълго време Китай почти отсъстваше от дебата за европейската слабост. Големи компании говореха за регулации, климатични цели и енергийни разходи, но мълчаха за Пекин или лобираха срещу мерки за защита. Политическите последици са тежки: първият „китайски шок“ през 2000-те остави трайни следи в засегнатите региони и подпомогна растежа на политическия екстремизъм.

Сега ударът вече е в напреднали производства - автоматизация, роботика, нови материали. Европа рискува да загуби цели индустриални екосистеми. Така деиндустриализацията се превръща и в зависимост. Китай държи около 30% от световното производство и може да достигне 45% до 2030 г. При критични минерали, магнити, соларни технологии, батерии, дронове и фармацевтични съставки той има монополни или почти монополни позиции, което засяга и отбраната.

 
Пекин, Русия и инфраструктурата

Според Смол китайската политика към Русия превръща икономическия въпрос в стратегически. Пекин подпомага руската военна икономика чрез стоки с двойно предназначение - компоненти, машини, микроелектроника и индустриални входове, които позволяват на Москва да поддържа военно производство въпреки санкциите. От средата на 2025 г. връзката се разширява към военно-индустриално сътрудничество в сфери, важни за бъдещ конфликт с Европа, включително дронове и електронна война.

Авторът обръща внимание и на свързаните системи в Европа – електропреносно оборудване, Huawei и ZTE инфраструктура, пристанищни концесии, свързани с COSCO, и свързани автомобили. Там, където има дистанционен достъп, актуализации, телеметрия и облачна зависимост, Пекин може да държи под риск критична инфраструктура. Някои държави вече третират тези зависимости като военновременни уязвимости, но други още действат сякаш заплахата е само търговска.


Шестте „не“
 
Смол предлага Европа да не копира нито Китай, нито Съединените щати. Китайската система работи чрез еднопартийна държава, която може да насочва фирми, капитал и технологии. Американските инструменти разчитат на единна изпълнителна власт, доларова мощ и разузнавателен капацитет. ЕС има друг тип сила: способността да превръща общи решения в трайни, легитимни правила, подкрепени от тежестта на най-големия единен пазар в света.

Оттук идва идеята за шест условия за достъп до европейския пазар - „шестте не“. Първо, без двойни стандарти: компании от трети държави не трябва да имат по-голям достъп до европейския пазар, отколкото европейските фирми имат до техния. Второ, без нагласена конкуренция: фирмите трябва да се състезават при пазарни условия, а не чрез скрити субсидии или заобикаляне на стандартите. Трето, без монополи: нито един чужд доставчик не бива да може да прекъсва или използва като оръжие стратегическа верига за доставки.

Четвъртото условие е без „задни вратички“: продукти, свързани с европейски мрежи или способни да получават дистанционни актуализации, трябва да покриват проверими стандарти за сигурност. Петото е без „черни кутии“: фирми в стратегически сектори трябва да разкриват собственост, финансиране и връзки с държавни структури. Шестото е без подпомагане на заплахи: достъпът до европейски пазари, вериги за доставки и финансови системи не трябва да се дава на компании, които подкрепят враждебна военна или принудителна дейност срещу Европа.

 
„Рояк“ от мерки
 
Според анализа на ECFR тези правила не изключват компании заради произхода им. Те изключват онези, които не могат или не желаят да работят прозрачно, на пазарни условия и без стратегическа зависимост от авторитарна държава. Затова за нормален пазарен доставчик те са приемлива цена за достъп до Европа, а за фирма, която разчита на непрозрачност, субсидии или партийно-държавно направление – висока бариера.

Проблемът е, че някои от най-силните нови инструменти на ЕС ще отнемат години, преди да заработят напълно. Затова Смол предлага „рояк“ от спешни мерки – едновременно използване на съществуващи механизми като предпазни клаузи, разследвания за субсидии, правила за сигурни доставчици, изисквания за прозрачност и ограничения за фирми, подпомагащи враждебна дейност. Това би било по-трудно за Пекин да атакува с единна ответна мярка, отколкото голяма обща тарифа.

Европейските лидери трябва да очакват китайски натиск, но според ECFR това не бива да ги отказва. Ако Пекин отговори с принуда, ЕС трябва да използва момента, за да засили мерките си и да създаде пространство за преговори при по-здрави условия. Това ще има цена за сектори, износители и потребители. Но голяма част от нея е риск, който пазарът досега не е отчитал: фирмите получаваха ползите от концентрацията в Китай, а обществото поемаше риска.

Основният извод на Андрю Смол е, че Европа вече не може да си позволи отлагане. Ако продължи да реагира поотделно, сектор по сектор и твърде късно, тя ще губи индустрии, сигурност и политическа автономия. Ако обаче превърне правилата на пазара си в стратегически инструмент и ги сподели с партньори, Европа може да направи прозрачността, диверсификацията и честната конкуренция рационалния избор. Времето Европа да каже „не“ е дошло и въпросът е дали ще го направи ясно, координирано и устойчиво.