ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит

Николай Желязков, кор. на БТА в Брюксел

Европейската комисия препоръча днес България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тази процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение. В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. "и/или" 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.Вицепремиерът и финсов министър Гълъб Донев обяви малко преди съобщението от ЕК, че дефицитът е 7,4%. И че намаляването му до 3% е възможно и зависи от мерките, които ще бъдат предложени със Закона за държавния бюджет и които правителството ще предприеме.  
Ако обществото е готово да понесе мерките, на първо място трябва да има замразяване на доходите, както и отвързване на всякакви механизми, които привъзразват работните заплати към средна брутна работна заплата за страната към размера на минималната работна заплата, каза Донев. Той изрази мнение, че трябва да има структурна промяна и консолидиране на държавната администрация, както и ограничаване на държавните разходи, независимо от какъв произход са те. 
Ние не пипаме делегираните бюджети - средствата за култура, образование, здравеопазване и за психиатричните болници, подчерта още вицепремиерът. Той съобщи, че мерките, които ще предприеме правителството, са свързани, както с разходната, така и с приходната част на бюджета. Данъци и осигурителни вноски няма да се вдигат, увери Донев. Той каза, че нивата от достигнатите размери на данъците остават непроменени, но има възможност за допълнителен приход от сива икономика. Ще има промени и мерки, които да доведат до повече приходи в хазната. Ще има изместване на акцизния календар на тютюневите изделия, ще има мерки, насочени към други приходоизточници, които да подпомогнат мерките, свързани с разходната част, така че с приходните мерки да се облекчат разходите. Донев обяви, че нови данъци няма да бъдат въвеждани.
Според Донев дефицитът от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди. Той каза, че в момента дефицитът от 7,4% означава над 8,5 млрд. евро или почти 9 млрд. евро. Има обаче още 2,2 млрд. евро, които са неразплатени и "крити по чекмеджета", с които дефицитът скача още повече. В тези 2,2 млрд. евро са проекти на Агенцията "Пътна инфраструктура" и на общините по Приложение 3 от Закона за държавния бюджет, каза Донев. Той уточни, че до 30 април служебното правителство трябваше да представи на ЕК Годишен доклад по Националния средносрочен фискално-структурен план за периода за периода 2025-28 г., но не го е направило. Според него служебното правителство не е искало да извърши консултация на държавните разходи и прехвърлило "горещия картоф" на редовното правителство.
Вицепреимерът съобщи, че държавният бюджет в момента не може да разчита на дивидент от държавните дружества - Български енергиен холдинг и Държавна консолидационна компания, откъдето междинният дивидент, възлиза на 560 млн. евро, който тази година няма да постъпи в държавата. Донев подчерта, че именно това показва, че бюджетният дефицит от 3% е по-висок заради прикривани и прехвърлени харчове.
Гълъб Донев обяви, че на правителственото заседание днес е взето решение за таван на държавния дълг от 3,8 млрд. евро. Без тези 3,8 млрд.евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите, социалните плащания през юли тази година, както и проблем с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза Донев. Той поясни, че става въпрос за дълг, който е неизбежен и изрази надежда приемането му по-бързо да влезе за разглеждане в парламента, за да може решението да бъде взето до 20 юни, за да се излезе на финансовите пазари. 

ОЦЕНКАТА НА ЕК ЗА БЪЛГАРИЯ

В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.

Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста. 

За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата" икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.

През 2025 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5 на сто от 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП догодина. През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Разходите за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите да се увеличи. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на комисията.

ПЕТТЕ ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА

1. За тази и следващата година ЕК препоръчва на нашата страна да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Препоръчва се увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета, за да се поддържат структурно по-високите отбранителни разходи. Нашата страна следва да направи така, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергията, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, и да запази мерките за пестене на енергия. Препоръчва се също предприемане на мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.

2. Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Засилване на усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

3. Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизиране на работните процеси и услугите, повишаване на оперативната съвместимост между равнищата на управление; допълнително развитие на уменията на държавните служители; подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет; подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите; увеличаване на въздействието и ефективността на бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

4. Допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката за подобряване на прозрачността; насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; справяне с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки; насърчаване на намаленото замърсяване от производствата и насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната; подобряване на управлението на отпадъците.

5. Подобряване на качеството на преподаване с обучение на учители, основано на нуждите; повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи; повишаване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за подобряване на конкурентоспособността; справяне със социалното приобщаване с подобряване на достъпа до по-свързани услуги за заетост и социални услуги, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи; повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.

ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ

Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности - съотношение на дефицита към БВП от 3 на сто и съотношение на дълга към БВП от 60 процента. 

Ако дадена държава надхвърля тези стойности, или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план и краен срок. Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.

Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако държавата продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да засили санкциите.

Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна. За приемане на решение е необходимо квалифицирано мнозинство.

България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.