Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.
Ако трябва да опишете живота си досега като бутилка вино, какъв би бил етикетът отпред и какво предупреждение бихте сложили отзад с дребен шрифт?Mindful drinking (осъзнато пиене). Така бих описал живота си. Ден след ден, миг след миг, концентриран, целеустремен. Не обичам да живея с изградените си навици. Не позволявам натрупаният опит да ми пречи за нови преживявания. Всеки миг е уникален сам за себе си и трябва да се изживее пълноценно – балансирано, хармонично, плътно, изискано. Постоянен стремеж към промяна – всеки ден искам да видя нещо различно, да науча нещо ново, да мога нещо повече. Любопитството и промяната са моят двигател. Предният етикет е семпъл, наивен, натурален, а предупреждението с дребен шрифт е „лети под радара“, което трябва да означава „ще се изненадаш“.
ДОМЕЙН БОЙАР
е първата частна компания за производство на вино след падането на комунистическия режим в България през 1989 г. Основана е през 1991 г. и започва да работи в София и в Лондон едновременно. В продължение на няколко години тя се превърна във водещ производител и най-значимата компания за търговия с български вина на най-големите и престижни световни пазари. Днес Domaine Boyar продължава да бъде лидер в износа на качествени български вина. Ключовите пазари на компанията са Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Канада, Азия и скандинавските страни. През последните пет години Domaine Boyar значително разшири портфолиото си, ставайки един от най-големите вносители на престижни световни марки вино. Избата е партньор на най-големите световни винарски компании като Constellation Brands, Accolade Wines, Barton & Guestier и др.Когато чуете „Променящите хора“, къде във Вашата лична история си казвате: „Тук наистина промених нещо – не само за компанията, но и за хората около мен“?Много хора може да не го виждат, но аз наистина промених „Домейн Бойар“ и не само продуктите, а целия облик на компанията. В България и до днес няма винарска компания с такъв бизнес модел и другите изби вече 15 години все още не могат да го разберат. Можеш да промениш организации, можеш да промениш средата или събитията, но хората... тях е трудно да ги промениш. Те могат да научават нови неща, да правят нещата по различен начин, но запазват своята природа, програмите, които са им заложени в детските години. Тези програми изкривяват резултатите от новия начин на работа. През целия си живот опитвам да науча хората около мен да гледат на нещата от ежедневието не като трудност, не като проблем за решаване, а като нови възможности. Хората предпочитат да останат в зоната си на комфорт и не желаят да се напъват да мислят различно. Хората търсят решения чрез знанията си, а аз търся решенията в зоната, в която не знам нищо.
Управлявали сте компания, преминала през няколко кризи. Какво Ви научиха те за страха, за търпението и за смелостта? Включително като човек, не само като мениджър.Кризите са най-добрият учител. Кризите отварят най-големите възможности, ако човек може да ги види и има ресурси да ги реализира. Кризите ме научиха, че страхът не съществува. Страхът е преходен като всичко останало. Осъзнаването на ситуацията е хапчето, което лекува страха. Проблемът е реален, но страхът е илюзия, измислица на мозъка. Смелостта бих описал като приемане на премерен риск, поемане по нов път, към който никой дори не поглежда. Търпението е да дочакаш подходящия момент за атака. И най-важният фактор е да си уверен в себе си, в силите и уменията си, без арогантност и без високомерие.
Превърнахте избата на „Домейн Бойар“ в нещо като музей на съвременното изкуство със стенописите на Насимо. Какво лично послание към обществото вложихте в този проект? Какво искате хората да почувстват, когато застанат пред тези творби?Проектът на Насимо, който реализирахме върху винификаторите в избата ни в Сливен, прави паралел между живота на човека и живота на виното. Както човека, така и виното се ражда, израства, живее на максимални обороти, помъдрява и остарява. Идеята е да бъдем отговорни в това, което правим. Защото винаги идва денят, в който помъдряваме и осъзнаваме заблудите си, но тогава животът ни вече е преполовил и е малко късно.
Често говорите за опазването на българските традиции. Какво от българското днес Ви тревожи, че можем да загубим? И какво Ви дава надежда, че ще го запазим?Българският народ има прекрасни традиции, но ми се струва, че не ги осъзнаваме и не ги ценим, не виждаме тяхната красота, не знаем какво означават и защо практикуваме тези ритуали. А когато не осъзнаваме традицията и я пренасяме механично, ние вече сме я загубили. Ако нямаме традиции, то нямаме култура и нямаме идентичност – това ме тревожи. Искаме да сме германци, американци, французи, италианци, но само не и българи. Виждаме хубавите неща в чуждите народи, а в нас виждаме само лошите неща. Защото не разбираме себе си. За да тръгнем нанякъде, за да прогресираме като народ, като държава, трябва първо да се опознаем и да се приемем такива, каквито сме, да спрем да се възхищаваме на другите народи, а да се възхищаваме на себе си. Когато се срещам с млади хора на различни традиционни мероприятия, аз виждам огън в очите им, хора, които с гордост практикуват българските традиции и това ми дава надежда, че не всичко е загубено.
Български вина се продават по цял свят. Как изглеждаме ние, българите, през очите на хората, с които работите по тези пазари? И какво бихте искали да се промени в собственото ни самочувствие като нация?Да, ние продаваме вина в много страни на четири континента. Когато говорим за качество, вината ни се приемат много добре. Нашето качество е равностойно на качеството на вина от Франция, Италия и определено партньорите ни ценят за това. Но имиджът на България спъва работата. Всеки ден България излъчва лоши новини – корупция, престъпност, политически скандали, най-бедната страна в ЕС и т.н. Потребителите в страните от Западна Европа вярват, че като си купят бутилка българско вино, една част от цената отива за корупция. И затова не искат да купуват. Друг проблем е, че ние вече не сме конкурентоспособни. Българските вина вече са по-скъпи от френските и италианските. Скъпи вина с лош имидж на страната на произход прави продукта непродаваем. Крайно наложително и важно е България и българските политици да започнат да излъчват положителни послания към Европа и света, за да може и българските продукти да се възприемат по-добре.
Ако пред Вас стоят група млади хора, които обичат България, но се чудят дали да останат тук, какво бихте им казали – не като работодател, а като човек, минал през много решения и колебания?Защо в другите държави нещата изглеждат по-добре? Защото хората там са работили здраво много години, за да го постигнат. А ние се лутаме и не правим нищо по въпроса. Останете в България да запретнем ръкави и ние да си направим държавата хубава и спокойна за живеене, за да има бъдеще за нашите деца. И една българска поговорка: „Камъкът си тежи на мястото“.
Каква е Вашата представа за успех на България? Как си я представяте след 10, 20 или 30 години?Според мен е натрупване на поредица от спадове и възходи и в един момент разбираш, че успехът не е това, което изглежда. Успехът е състояние на духа – увереност, визия за бъдещето, търпение, упоритост, и едва след това идва външното проявление.
За да бъде успешна България, първо трябва да променим съзнанието си. Ние българите продължаваме да се въртим в кръг в едно блато, изпълнени с национален нихилизъм и чуждопоклонничество, все друг ни е виновен, все друг ни е длъжен. Все още сме подвластни на отдавна отминали времена, още носим в себе си робския манталитет, живеем ден за ден, отказваме се при най-малката трудност. Необходима ни е сериозна вътрешна промяна в съзнанието, нагласите, визията за бъдещето си, къде искаме да отидем и как да го постигнем. Ето тази промяна ще бъде голям успех за България.
