Успехите ни учат най-добре

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Автор: Максим Бехар

Преди много години написах една малка книжка, пълна с правила за това как да живеем и да се справяме с трудностите, ако ни се появяват такива.МАКСИМ БЕХАР е световно признат PR експерт, български бизнесмен, журналист, дипломат и възпитаник на Harvard Kennedy School. Основател и главен изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc., партньор на водещата световна PR компания – Hill & Knowlton. Бивш президент на световната PR организация (ICCO) и настоящ президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум със седалище в Давос, Швейцария.

Единственият източноевропеец, вписан в световната PR Зала на славата в Лондон, и също така е отличен с много титли, сред които „Най-добрият PR специалист в Европа“ за 2020 г. и 2022 г. от PR Week, „Глобален изпълнителен директор на годината“ от The International Stevie Awards.

Автор е на бестселъра „Световната PR революция“, който е класиран сред 100-те най-добри PR книги на всички времена от Book Authority, с рекордни продажби сред новите PR книги в Amazon.Беше краят на 2008 г. и току-що беше започнала първата в нашия съзнателен пазарен живот истинска финансова криза. Тя на всичко отгоре пристигна отвъд Океана със срива на няколко големи американски банки и земетресенията по световните финансови пазари. Все още не знаехме какво означава това.

Само две-три години по-рано вечеряхме с Алън Леви край басейна на една от къщите му в Бевърли Хилс (той по-късно построи и разви Sofia Airport Center). И аз с обясним, поради неопитността ми, блясък в очите му обяснявах как повече никога в България няма да има криза. „Схващаш ли, Алън, само до дни България ще стане член на Европейския съюз и с това приключваме с кризите, край на вълненията, край на несигурността…“

Нямаше сила на света, която да ме убеди

в обратното. Алън, който по принцип не беше никак разговорлив, остави бавно чашата си с вино на масата, пооправи си вратовръзката, изчака търпеливо да ми премине еуфорията и тихичко ме отряза: „Макс, нищо не разбираш. Има още много да учиш. България излиза на свободен пазар, той има своите пикове. Но винаги, запомни – винаги, има и своите кризи, които доста често оказват доста здравословно влияние на всички нас. Така че готви се…“.

Млъкнах от възпитание и респект, Алън, който се спомина пред около година в дома си в Лос Анджелис, притежаваше, но и управляваше активно „Тишман Интернешънъл“, една от най-големите строителни компании в САЩ, и по дефиниция изключвах да споря с него. Понеже точно аз бях една от причините да инвестира в България повече от 100 милиона долара, по дефиниция бях сигурен, че знае повече от мен… И въпреки това дълбоко в себе си се надявах да съм прав.

Естествено, че не бях. Само след няколко месеца пред света се стовари тежка икономическа криза, която засегна доста сериозно

крехкия и едва започващ да се оформя

български пазар. Спомних си естествено веднага за разговора ни с Алън в Бевърли Хилс, и то по една-единствена причина – да докажа пред себе си за пореден път колко е важно да се учиш от хората с практика и все по-често да забравяш собствените си емоции…

Да, точно емоции. През целия си живот винаги, когато съм влагал емоции в бизнеса, съм губил. Печелил съм битки на самочувствие именно с емоции, доказвал съм колко съм горд и как знам как да се оправям в трудни ситуации. Но… винаги в тези случаи съм губел бизнес. Само че характерът на един човек, особено такива като хората от моето поколение самонаучили се (self-made), много трудно се променя. И тогава ни остават поне уроците от хора като Алън Леви и като хилядите други, с които животът ме среща през последните трийсетина години. За доста от тях разказвам в месечната ми поредица в списание BGLOBAL „(Без)ценни уроци“.

Точно тези уроци тогава ме подтикнаха да напиша малката книжка, с която започнах този текст, и

правило номер едно

в нея беше „И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение“. Правило точно като за криза – отново – първата истинска финансова в България. Тези преди това, носейки имената на премиерите си – „Луканова“, „Виденова“, – бяха предизвикани от игрите точно на тези премиери, от техните нескопосани опити да управляват пазарна икономика с непазарни методи. 

И понеже целият ни пазар бе шокиран от тази първа криза, исках да подтикна бизнеса да рискува, да не се стъписва. И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение! Книгата изчезваше от книжарниците, издателите едва успяваха да доставят новите тиражи до жадните за бизнес уроци предприемачи. Вземайте решения – им казвах тогава, повтарям го и сега – 

не заспивайте, рискувайте, падайте, ставайте…

само така ще излезете от кризата бързо, просто вземайте бързи решения… 

И тогава, точно след тази криза, светът започна да си задава въпроси – от кого и как да се учим. Така, че да можем да реагираме бързо и адекватно, да сме готови, като дойде следващата криза, защото тя неминуемо ще дойде.

Най-лесното е да следваме досегашното статукво, валидно вероятно от векове – да се учим от грешките си, и така никога повече (да, бе!) няма да ги повтаряме. Така са правили поколенията преди и винаги са успявали. Даже в България си имаме и готова формула за това – нарича се „проба-грешка“. Тя прави живота в стотици големи софийски офиси много лежерен… Какво толкова, като сгрешим, вадим си изводите, научаваме си уроците и… готово.

Всички мои теории, пък и практики обаче казват точно обратното.

Да се учим от грешките си ли? Абсурд!

Какво толкова имаме да учим?

Направили сме гаф, не сме го измислили като хората

провалили сме се… Да повторим тази грешка, би означавало да сме най-големите глупаци, или в най-добрия случай – аматьори. Факт е обаче – някоя и друга бележка можем да си направим, най-вече да видим колко от колегите ни са добри „в акция“ и колко от тях имат още да учат. И толкова.

И тук е урокът на всички уроци – от години се уча не от грешките си, които допускам всеки ден, а от успехите си. Според мен това е едно от златните правила на мениджмънта – никъде не съм го чел, никой (дори и по време на обучението ми в Harvard) не ми го е казал, вероятно е някой да го е написал, но не можах да открия и следа в цялото онлайн пространство.

Какво има да научиш от един успех, нали вече си го постигнал?

Ето това всъщност е упражнението, което със сигурност ще ви доведе до следващ успех. Когато изкачиш един връх в планината, накъде искаш да погледнеш веднага щом стъпиш на върха. Надолу няма какво да гледаш, там вече си бил.

Естествено е погледът ти да е нагоре

където вече е следващият връх. Внимателният анализ как си постигнал един успех, единствено може да ти даде силата, познанието и аргументите как да надградиш това, което вече си направил, и да постигнеш нещо много повече. Правих тези анализи стотици пъти и винаги поуките, които си изваждах, бяха много по-силни и работещи, отколкото бързият анализ на грешки, за които вече отдавна знаех причините.

И тъй като явно в една отворена пазарна икономика кризите неминуемо ще ни съпътстват, вероятно по-често, отколкото предполагаме дори, нека правим това навреме. Дори и за да имаме една добре подготвена база данни от проекти, към които знаем, че си струва да се обърнем.

Винаги си струва. Но помнете – успехите, не грешките ни учат най-добре.