Защо следващата война между Индия и Пакистан ще ескалира

Следващата голяма криза между Индия и Пакистан вероятно ще бъде по-опасна от сблъсъка през май 2025 г., пише в анализ във Foreign Affairs Елизабет Трелкелд, старши сътрудник и директор на Програмата за Южна Азия в Stimson Center. Тя предупреждава, че тогавашните боеве не само не са охладили военните планове на двете ядрени сили, а тъкмо обратното - убедили са Делхи и Исламабад, че могат да водят по-мащабна конвенционална война под ядрения праг. Тази промяна в мисленето прави бъдещ конфликт по-разрушителен, по-бърз и много по-труден за овладяване отвън.

 
От кризата през 2025 г. към нова военна логика
 
Анализът във Foreign Affairs припомня, че повод за кризата е терористичното нападение в Пахалгам в индийската част на Кашмир, при което са убити 25 индийски граждани и един непалски гражданин. Индия обвинява Пакистан и отговаря първо с дипломатически и политически мерки, а после и с удари по цели в Пенджаб и в контролираната от Пакистан част на Кашмир. Последвалите ракетни, дронови и артилерийски атаки бележат най-сериозния сблъсък между двете страни от десетилетия, като са поразени военни бази, радарни позиции и чувствителни обекти в големи градове.

Както подчертава Трелкелд, особено тревожно е, че боевете са преминали няколко нови степени на ескалация без незабавен ядрен срив. Именно това кара и двете армии да си извадят извод, че следващия път могат да ударят по-бързо, по-далеч и с по-голям интензитет. Вместо да се върнат към предпазливост, двете държави започват да търсят нови способности, да ускоряват местни военни програми и да реформират командването си така, че реакцията им да е по-координирана.

 
Вашингтон вече няма да действа при същите условия
 
Според Foreign Affairs, Съединените щати запазват ключова роля като външен посредник в моменти на деескалация, но условията за такава намеса вече са по-неблагоприятни. По време на кризата през май 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп първоначално заема дистанцирана позиция, преди в крайна сметка Джей Ди Ванс и Марко Рубио да се включат активно и да помогнат за прекратяване на огъня. По-късно обаче самият Тръмп многократно представя този епизод като свое лично дипломатическо постижение, което дразни индийското ръководство.

Трелкелд отбелязва, че Индия традиционно отхвърля всяка външна медиация по спора с Пакистан, защото разглежда въпроса като строго двустранен, особено що се отнася до Кашмир. Затова бъдеща американска намеса може да се окаже политически по-трудна, ако в Делхи тя бъде възприета като натиск, който ограничава индийските военни цели или легитимира пакистанската стратегия за интернационализиране на конфликта. С други думи, предупреждава авторът, Вашингтон може да иска да действа както досега, но да не разполага със същото пространство за влияние.

 
И двете армии се готвят за по-широк и по-дълбок удар
 
Трелкелд описва как и Индия, и Пакистан вече подготвят следващата фаза на съперничеството. Пакистан се стреми да подсили противовъздушната си отбрана, флота от изтребители и дронове, системите за ранно предупреждение и средствата за радиоелектронна борба, като разчита най-вече на подкрепа от Китай и Турция. Индия на свой ред отчита нужда от повече системи за ПВО и антидронова защита, нови сателити и сензори, допълнителни самолети и безпилотни платформи, както и по-модерни възможности за електронна война.

По думите на автора променят се не само въоръженията, но и самите сценарии за ескалация. Индия от години търси начини да наказва Пакистан заради подкрепата му за трансгранични въоръжени групи, без да предизвиква ядрен отговор. След последния конфликт в Делхи може да нарасне увереността, че удари по пакистански ПВО-системи и командни възли могат да бъдат нанесени още в първата фаза на нова криза. В Пакистан пък реформите, включително създаването на армейско командване за ракетни сили, подсказват готовност за по-решителен конвенционален ответен удар.

 
Как може да изглежда следващата криза
 
Foreign Affairs предлага и правдоподобен сценарий за следваща ескалация: напрежение около мащабно индийско военно учение, пакистанска тревога по границата, ново нападение, този път например по пакистански морски обект, и бърза поредица от обвинения, сваляне на самолет, удари по радари, авиобази, логистични центрове и командни пунктове. При такава динамика бойните действия могат почти веднага да се пренесат далеч навътре в територията на двете държави, а ударите да засегнат бази, свързани и с ядрени способности.

Трелкелд подчертава, че в подобен сценарий опасността няма да идва само от намеренията на политическите лидери, а и от скоростта на събитията. Социалните мрежи могат да засилят натиска за ответни действия чрез кадри на жертви, разрушения и често непроверена информация. При почти едновременни залпове, фалшиви твърдения за нови нападения и липса на ясни паузи между отделните рундове, възможностите за дипломатически изход рязко намаляват. Точно тук, според автора, новата война би се различавала от познатите досега модели.

 
Не само суша - вода, море и големи сили
 
Важен акцент в текста на Foreign Affairs е, че следващият сблъсък може да се разрасне и в сфери, които досега не са били централни. Един от тях е водният въпрос. След кризата от 2025 г. Индия вече сигнализира, че може да ограничава потока на водите към Пакистан, а Исламабад обяви подобен ход за червена линия. Ако такъв натиск бъде съчетан с зимен недостиг на вода или с удари около язовирна инфраструктура, това би добавило нов и силно чувствителен фронт към конфликта.

Друг възможен театър е морето. Трелкелд предупреждава, че враждебни действия около ключови пакистански пристанища или индийски военноморски маневри могат бързо да се превърнат в сблъсък, който да засегне и международното корабоплаване. При атаки около морски линии за доставка на енергийни ресурси ще се увеличат застрахователните разходи, ще се забавят доставки и външни държави ще бъдат въвлечени по-пряко заради нуждата да защитават търговията и собствените си граждани.

Авторката добавя, че тогава в кризата по-осезаемо ще се намесят и големите сили. Китай вероятно ще продължи да подпомага Пакистан с разузнавателна информация и военно оборудване, ако балансът се наклони в полза на Индия. Съединените щати пък ще бъдат принудени едновременно да мислят за деескалация, за сигурността на свои граждани и персонал в региона и за икономическите последици от по-голяма война. Така дипломатическият пъзел ще стане далеч по-сложен, отколкото при предишни кризи.

 
По-малък шанс за умишлен ядрен удар, но по-голям риск от грешка
 
Елизабет Трелкелд не твърди, че следващият конфликт непременно ще прерасне в ядрена война. Напротив, тя отбелязва, че изместването от сухопътна инвазия към далекобойни конвенционални удари може да намали един от класическите сценарии, при които Пакистан би обмислил използване на тактически ядрени оръжия. Новите конвенционални възможности дават на Исламабад междинни средства за възпиране и ответен натиск.

Но това не означава автоматично по-голяма сигурност. Колкото по-интензивни и многопластови стават конвенционалните боеве, толкова повече се увеличава вероятността от грешни тълкувания, погрешно разчитане на червени линии и случайно засягане на обекти с двойна употреба. Ако една страна възприеме разпръскването на ядрени системи като подготовка за употреба, или ако военен удар засегне база с ядрено значение, натискът за прибързани решения ще нарасне драматично.


Какво трябва да се прави още сега
 
В заключението си Трелкелд настоява, че урокът от май 2025 г. не бива да бъде самодоволство, а подготовка. Според автора Вашингтон трябва да разглежда тогавашното примирие не като доказателство, че същият подход ще сработи и следващия път, а като предупреждение, че кризите в Южна Азия вече се движат по нова логика. Необходими са предварително изработени механизми за бързо вземане на решения, по-добра координация със съюзници и партньори и по-тихи канали за съдържателен контакт между Делхи и Исламабад.

В анаиза във Foreign Affairs се подчертава и значението на неформалните разговори, мерките за изграждане на доверие и новите комуникационни канали, които да работят както в мирно време, така и в разгара на криза. Самите предупреждения от чужбина няма да бъдат достатъчни, ако двете страни вече са приели по-висока степен на риск. Затова, заключава Трелкелд, бъдещето ще зависи от това дали още отсега ще бъдат изградени „противопожарни просеки“ - политически, военни и дипломатически, преди следващата искра да подпали целия регион.