Безпрецедентният прозорец за бизнес

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Ирина Горялова, Петър Горялов



ЗНАЕТЕ ЛИ кое е общото между 20-километровия астероид, довел до изчезването на динозаврите преди 65 милиона години, и управлението на бизнеса днес? ИРИНА ГОРЯЛОВА и ПЕТЪР ГОРЯЛОВ
са предприемачи и съдружници в DreamersDo – компания, която подкрепя управителите да превръщат своята визия в устойчив печеливш растеж.

„Както астероидът рязко и драстично променя средата така, че най-мощните обитатели на планетата – динозаврите, не успяват да се адаптират и изчезват, така и собствениците и управителите на бизнес днес са в подобен челен сблъсък.“ Това казва Питър Диамандис, предприемач, пионер в експоненциалните технологии в Силициевата долина – в борда на неговата фондация XPRIZE е футуристът и AI директор на Google Рей Курцвейл.


Експоненциално ускорение


Днес „астероидът“, който удря бизнеса, а и целия ни живот, са технологиите, които се развиват експоненциално – квантови компютри, изкуствен интелект (AI), роботика, нанотехнологии, биотехнологии, сензори, 3D принтиране, аугментирана реалност, виртуална реалност, блокчейн и много други. „Експоненциални“ означава, че удвояват мощта си, а цената им постоянно пада. В превод: те ни позволяват сега да имаме компютър в джоба си – смартфона, който е хиляда пъти по-малък, хиляда пъти по-евтин и милион пъти по-мощен от който и да е суперкомпютър от 70-те години на миналия век. Но по-интересният въпрос е: какво правят експоненциалните технологии с бизнеса?

С появата си те буквално „издухват“ съществуващи продукти, услуги и цели пазари – без значение колко големи, успешни и установени са компаниите зад тях.

Така Netflix елиминира Blockbuster, смартфоните – Nokia. А Kodak – една от най-успешните компании на всички времена – изпада от пазара, въпреки че именно тя изобретява дигиталната камера, защото решава да защитава старата си технология, вместо да прегърне новата.

Разликата днес е, че този процес вече не се случва за десетилетия, а за години – понякога за месеци. Докато четете тези редове, AI вече „издухва“ цели индустрии.

Платформи като Harvey автоматизират правната работа, която довчера цели екипи вършеха в юридическите кантори. С GitHub Copilot един опитен програмист може да върши работата на 5 – 10 души.

Традиционните колцентрове се оказват сред първите „динозаври“ – AI агентите на Zendesk поемат 70% и повече от запитванията, работят 24/7, не се уморяват, не грешат от стрес и не напускат.

Платформи като Midjourney и DALL·E удариха в сърцето стоковите снимки, базовия графичен дизайн и част от маркетинг агенциите, а бизнес моделът на утвърдени играчи като Shutterstock вече е под сериозен въпрос.

Нека спрем за момент.

Това не са прогнози. Това вече се случва. Вълната на навлизане на AI вече върви с пълна сила и в България.

За част от собствениците и управителите това означава притеснение, още по-голямо ускорение и усещане за хаос, тоест режим на оцеляване. За други обаче това е възможност. Историческа.

Българският ИТ сектор – и бизнесите, които съзнателно и стратегически въвеждат новите технологии – имат шанс не просто да се адаптират, а да прескочат цели етапи на развитие, които на други пазари са отнели десетилетия.

Накратко: AI въобще не е поредното приложение в телефона.

Това е промяна в логиката, по която се създава стойност, работи се и се печели в бизнеса.


Ключовият момент


От тук нататък мислете за AI не като за инструмент, а като за инфраструктура. Или както казва Питър Диамандис: „AI е новата операционна система на цивилизацията, която определя скоростта, мащаба и ефекта на всички останали експоненциални технологии“.

Какво означава, че AI е експоненциално развиваща се технология? Нека го видим в цифри – не за да се впечатляваме, а за да разберем скоростта и мащаба на промяната:

– Инвестициите в развитието на AI вече надхвърлят 1 млрд. долара на ден и се очаква да стигнат 3 млрд. долара на ден. А AI се нуждае от 5 пъти повече инвестиции от сегашните.

– „Капацитетът на AI се увеличава с 10 пъти (!) на всеки шест месеца. Това е поне 100 пъти подобрение на година. Поне следващите няколко години ще е все така“, обобщава Илон Мъск. За сравнение – AI се развива поне 5 пъти по-бързо от интернет революцията и се очаква да има поне 3 пъти по-мощно влияние.

– Кривата на въвеждането на AI е една от най-стръмните в технологичната история – 55% от бизнесите вече го използват през 2024 г., а през 2025 г. – 78%. [1]

– Цели държави пренаписват законодателството си заради AI по-бързо, отколкото за която и да е друга технология – 21,3% от всички нови регулации са свързани с AI в 75 държави, а само в САЩ през 2024 г. са приети 59 нови AI регулации.

В този момент някой логично ще попита: Но това все пак не е ли просто технология? Какво общо има тя с бизнеса?

Затова ето още няколко факта:

– До 2030 г. AI решенията и услугите ще генерират общо 22,3 трлн. долара допълнителна стойност в световната икономика. Това е около 3,7% от глобалния БВП по данни на IDC, един от най-авторитетните източници на пазарни анализи в ИТ сектора. [2] За сравнение – през 2024 г. този принос на AI е бил само 1,3 трлн. долара. Така че AI не просто добавя стойност, той я преразпределя в икономиката.

– Всеки 1 долар, инвестиран в AI инфраструктура, ще генерира допълнителни 4,9 долара в световната икономика.

– До 2027 г. 25% от работните места ще бъдат генерално променени или ще изчезнат, сочат данни на Световния икономически форум. Ще се появят 170 милиона нови работни роли (не работни места), 43% от работата ще бъде автоматизирана. А 6 от всеки 10 служители ще трябва да бъдат преобучени, за да могат да си вършат работата. [3]

– В момента работни места, които струват на работодателите над 500 млрд. долара, вече могат да бъдат автоматизирани.

Ако тези числа ви звучат като научна фантастика, това е напълно нормално.


Задъхахте ли се? И ние… 

Ако тези данни ви се струват трудни за смилане, това не е проблем на вниманието ви, а на факта, че човешкият ум дори не може да побере и осмисли това експоненциално ускорение.

Нека обобщим – през 2026, 2027, 2028, 2029, 2030 г. вече ще сме в кресчендото на най-интензивния технологичен напредък в историята на човечеството. Навлизането на AI е промяна, чийто исторически еквивалент са откриването на електричеството и по-наскоро – появата на интернет. Първите, които усвояват тока и интернет, стават бизнес гигантите на XX и XXI век.

Същото сега се случва и с AI. Но този път – с експоненциална скорост, поне три пъти по-висока от внедряването на интернет и с 5 пъти по-голям мащаб. 

Прогнозите са, че технологичен напредък, за който преди са били нужни 100 г., ще се случи в 5 г. Промени за цели 20 г. сега се сгъват в 365 дни! Накратко бъдещето, което мнозина предричат за 2030 г., всъщност вече се случва пред очите ни. И то със скоростта на едно премигване. 

Но всъщност всичко това е вече „стара“ новина. Това е само повърхността.


Новината е другаде


Следващите 2 до 4 г. това, което ще преобрази всяка една индустрия – търговията, образованието, работата, забавленията, социалния ни живот и т.н., – няма да е една отделна технология. Промяната идва от пресичането на две или повече експоненциално ускоряващи се технологични вълни, например AI, 5G, AR/VR и други. Това явление се нарича конвергенция. 

И именно тя прави тази трансформация различна от всички предишни – защото този път промяната се случва навсякъде и едновременно, във всички индустрии и пренарежда цялата икономическа карта.

Икономиката на стойността и изобилието

С други думи, навлизаме от информационната в експоненциалната ера, наричана още Икономика на изобилието. Живеем в най-благодатното време да си предприемач – никога в историята не е било толкова лесно, евтино и бързо да превърнеш една идея в бизнес. Например през 1995 г. създаването на софтуерна компания в Силициевата долина е струвало 15 милиона долара, през 2005 г. – 4 милиона, а през 2023 г. – едва 12 000 долара. Според предприемача Крис Диксън най-голямата промяна за предприемачите днес е, че един стартъп е 100 пъти по-ефективен в използването на инвестициите, а необходимият капитал е само една десета от този през предходното десетилетие.

Когато бариерите за създаване на стойност падат толкова рязко, неизбежно се променя и скоростта, с която се раждат големите играчи.

Затова днес е и най-доброто време за бизнесите „еднорози“ – компаниите с пазарна капитализация над 1 милиард долара. Броят им нараства стремглаво и е над 5 пъти по-висок, отколкото през 2014 г., а времето от основаването на компанията до милиардната ѝ пазарна капитализация драстично се съкращава.

И ако това звучи крайно, именно тук AI започва да променя класическите представи за управление на бизнес.

Както казва през февруари 2024 г. Сам Алтман, изпълнителен директор на OpenAI: „Съвсем скоро ще видим компании с по 10 души и пазарна капитализация от 1 милиард долара. А в тесния ми кръг от технологични изпълнителни директори вече има дори облог за това в коя година ще се появи първата компания с пазарна капитализация от 1 милиард долара и само един човек – нещо, което без AI би било немислимо. А сега ще се случи“.

Отделно в идните години ще бъдат създадени поне 15 нови индустрии на стойност 90 трилиона долара – индустрии, които от своя страна ще раждат още нови пазари и възможности.

В превод – „баницата“ става все по-голяма!

И тук идва големият парадокс. Колкото повече растат възможностите отвън, толкова по-ясно започва да личи какво е ограничението отвътре.

И това вече не е въпрос на технологии.

Какво означава всичко това за всеки собственик и управител на бизнес?


Прозорец за експоненциален бизнес


В следващите максимум 3 – 4 г. се отваря безпрецедентен прозорец от възможности за бизнеса. Подобно на катеренето на Еверест – майката природа отваря кратък прозорец от само 14 дни, в който подготвените имат шанс да атакуват върха и да разчупят представите за възможното. Така и днес всеки собственик и управител е изправен пред преломен момент за своя бизнес.

Но най-големият въпрос не е какво се случва с AI, нито с конвергенцията на технологиите… Най-важният въпрос е какво всичко това ще изисква от самите собственици и управители, за да навигират адекватно компаниите си в условията на експоненциални промени в Икономиката на изобилието?

Джон Чеймбърс, един от топлидерите на интернет революцията и бивш главен изпълнителен директор на Cisco, прогнозира, че между 50 и 70% от компаниите, които днес са в класацията на най-богатите бизнеси в САЩ „Форчън 500“, след 10 г. вече няма да са там и дори може да изчезнат заради промените, задвижвани от AI.

Както самият Чеймбърс предупреждава: „Ако управлявате хората така, както сте го правили преди 5 или 10 г., значи вече имате проблем – както със следващото поколение технологии и с промяната на бизнес модела“. Само през 2025 г. в САЩ е отчетен рекорден брой корпоративни фалити – 717, невиждан от кризата от 2008 г. насам, включително 17 компании с пазарна капитализация над 1 млрд. долара. [4] А според Чеймбърс мнозинството от стартъпите вероятно няма да оцелеят, докато онези, които успеят, ще растат с гигантски мащаб и скорост.

Само помислете…

Ако вече сме в експоненциална ера и Икономика на изобилието, какво всъщност означава това за човека? За първи път в историята човечеството е напът да сбъдне най-извечната си мечта – да живее не в непрекъсната борба за оцеляване, а в изобилие.

И тук идва парадоксът: хората сме абсолютно неподготвени за това. Първо, умът ни не насмогва на експоненциалните скорости. Второ, мисленето за оцеляване е добре тренирано да вижда основно проблеми, ограничения и липси – а не потенциали, възможности и начини „баницата“ да стане по-голяма (вместо да се борим кой да отреже по-голямо парче, за да не остане за другия).

И когато един управител все още не насмогва и се върти в до болка познатите стратегии за оцеляване, как тогава да води експоненциален бизнес?

Замисляли ли сте се кой е най-ценният финансов актив на всеки бизнес? Не – това не е екипът. Не са и технологиите. Не са клиентите. Дори не са парите.

Най-ценният финансов актив на всеки бизнес сте Вие – собственикът/управителят. Защо? Защото дори да имате най-гениалния екип, Вие сте единственият човек, който взема решения за цялото – накъде да върви бизнесът, с кои клиенти да работи и с кои – не, на какви цени, с каква стратегия и темпо… Накратко, както в един оркестър има много музиканти, но диригентът е този, който ги оркестрира, така и в бизнеса има много функции и роли, но единственият човек, който отговаря за това цялото да работи като добре смазан механизъм, да служи на клиента и да печели устойчиво, сте Вие.

Но кое е най-скъпото у диригента?

Най-невидимото и в същото време най-подценявано нещо с най-голям ефект върху бизнеса – начинът на мислене и посоката, в която отива вниманието на собственика или управителя. Според Питър Диамандис за Икономиката на изобилието са нужни поне 4 начина на мислене – мислене за изобилие, експоненциално мислене, 10Х мислене и мислене за дълголетие.

Затова, вместо да търсим готови отговори, по-полезно е да си зададем няколко въпроса, на които всеки собственик или управител може да си отговори:

Мислене за изобилие – проверка на реалността

Ако технологиите вече създават изобилие:

– По скала от 0 до 10, доколко действам от мислене за възможности (10), а не от логика на недостиг и проблеми (0)?

Експоненциално мислене – осъзнаване на кривата

– По скала от 0 до 10, доколко вземам решения, изхождайки от експоненциално бъдеще (10), а не като проектирам миналото напред (0)?

10Х мислене – тест за амбиция

– По скала от 0 до 10, доколко стратегията ми цели 10 пъти по-голяма промяна (10), а не просто постепенно подобрение спрямо конкуренцията (0)? 

Например забележете дали сте фокусирани да уволните служители, или да увеличите бизнеса си 10 пъти?

Мислене за дълголетие – времеви хоризонт

– По скала от 0 до 10 доколко изграждам бизнеса и себе си като цялостна личност – по всички сфери на живота – така, сякаш най-продуктивните ми десетилетия тепърва предстоят (10), а не просто оптимизирам за следващото тримесечие (0)?

Начинът ви на мислене е не просто филтърът, през който виждате света. Той предопределя качеството на вашите решения и съответно бизнес резултатите.

Главният въпрос тогава става как да не бъдем като динозаврите, а систематично да се придвижваме към 10 по тези 4 начина на мислене?

За целта има два ключа, без които това е невъзможно:

Ключ 1:

Когато един управител чуе нещо радикално ново – AI, нов мащаб, нов бизнес модел, – решението рядко започва от анализа, стратегията или плана. А започва отвътре. Защото в секундата, в която чуем за промяна, се активират три вътрешни врати. Ако те са затворени, бъдещето не влиза – колкото и логично да изглежда.

Да знаете как като през иглени уши да минавате през трите вътрешни врати към изобилието, е първият ключ. Кои са те – и как да ги разпознаете?

Първата врата е от осъждане към любопитство. Затворена е, когато новото се класифицира мигновено: „Това вече сме го пробвали“, „Нашият бизнес е по-специфичен“, „Това не променя нищо“. Отворена е, когато вместо да доказвате защо „няма да стане“, питате: „Какво още не виждаме?“, „Кое наше допускане може да е грешно?“, „Какво съм любопитен да разбера?“.

Втората врата е от цинизъм към свързване. Затворена е, когато реакцията е: „Поредният хайп“, „Звучи добре на презентация“, „В реалността нещата са други“. Отворена е, когато търсите дълбокия сигнал: Кой в моята индустрия вече печели от това – дори и аз още да не го виждам ясно? За кое ще съжалявам повече след 3 години – че съм пробвал твърде рано, или че съм реагирал твърде късно? С кого е нужно да се свържа в по-дълбок разговор – хора в екипа, клиенти, партньори, ментори, други, – за да взема по-прецизни решения?

Третата врата е от страх към отвореност към новото. Затворена е, когато отлагането се маскира като разум: „Нека първо изясним всичко“, „Сега не е моментът“. Отворена е, когато страхът не спира действието, а го прави по-съзнателно – и фокусът се премести от „Какво ще загубя?“ към въпроси като „Кои стари модели на управление вече не работят?“, „Кои нови решения започват да се оформят?“, „Коя е следващата версия на моята роля като управител?“, „Коя е следващата версия на нашия бизнес?“, „Къде мога да пилотирам с малък риск и да науча много?“.

Тези врати не са слабост – те са защитни механизми. Но бъдещето не влиза през защита. То влиза през отворено пространство. И затова най-важният въпрос за всеки собственик и управител днес не е: „Прав ли съм?“. А „Коя врата държа затворена – и какво ще се промени, ако я отворя дори с една степен?“.

И тук идва парадоксът: в свят на безпрецедентни възможности най-голямото ограничение вече не е навън, а вътре.


Ключ 2:

В ерата на изобилието да мислите сами, вече е твърде голям риск, а не сила. И проблемите, и възможностите са експоненциални. Новото конкурентно предимство не е просто скоростта, а да си провокирате непрекъснато мисленето в общност от управители и собственици с предприемачески дух, където заедно:

– виждате експоненциални възможности отвъд линейното мислене

– намирате нестандартни решения на качествено новите предизвикателства

– действате мащабно и уверено по 10.

Защото, както казва Джон Чеймбърс: „Ако мислите, че се движите достатъчно бързо, значи не се движите достатъчно бързо“.

И най-вече – защото най-добрият начин да предскажем бъдещето е заедно да го създадем.