Тим Кук - чудесен за инвеститорите на Apple, но не много добър за САЩ

Статутът на Тим Кук в историята на Apple изглежда почти недосегаем: той наследява Стив Джобс, превръща iPhone от културен символ в машина за печалба и извежда компанията до пазарна стойност от около 4 трилиона долара. Но зад впечатляващите финансови резултати стои по-сложен въпрос: каква цена плащат Съединените щати, когато Apple изгражда почти цялата си производствена мощ в Китай, пише в своя статия в The New York Times Патрик Макгий, който 6 години следи темата Apple за Financial Times и е автор на книга за Apple в Китай.

В прочита на автора именно тук започва истинският дебат за наследството на Кук. От една страна, той е управленецът, който прави Apple по-стабилна, по-предсказуема и по-печеливша. От друга, според изданието, тази ефективност е постигната чрез дълбоко обвързване с китайската индустриална система в момент, когато Китай постепенно се превръща в най-сериозния геополитически съперник на Америка.
 

Принос за технологичното израстване на Китай

Тексът в The New York Times подчертава, че последиците от тази стратегия са много по-широки от корпоративния успех. Apple не просто произвежда евтини и масови iPhone-и, които достигат до огромна част от американските потребители. Компанията, ръководена от Тим Кук, допринася и за нарастването на китайската средна класа, за ускореното усвояване на производствени умения и за технологичното израстване на Китай. Така, по аргумента на публикацията, Apple неволно подпомага укрепването на държава, която днес има амбицията да оспорва икономическото и технологичното превъзходство на САЩ.

Авторът поставя Тим Кук в историческа перспектива и прави паралел с Джак Уелч от General Electric. Защото пазарът често възнаграждава ръководители, които изглеждат безспорно успешни в настоящето, но след време историята може да преоцени техните решения. Както някога Уелч е бил възхваляван, преди по-късно да бъде обвинен, че е изпразнил компанията от съдържание, така и Кук може да се окаже фигура, чийто блясък избледнява, ако зависимостта от Китай се превърне в стратегическа слабост.

 
Намалява дребните рискове, а подценява големия

В биография на Кук авторът подчертава и друга важна линия: още от края на 90-те години той променя производствената логика на Apple. Вместо компанията сама да държи фабриките, тя запазва контрола върху процеса, а физическото производство и рисковете се изместват към доставчици. Успоредно с това Apple развива услугите си, печели от приложения, реклама и стрийминг и постепенно изгражда бизнес модел с по-високи маржове и по-гладка финансова картина. Именно в това Кук е почти ненадминат: той намалява дребните рискове за Apple, но пренебрегва големия риск от прекомерна концентрация в Китай.


Да си отгледаш конкурент

Патрик Макгий настоява, че едва ли има американска компания, направила повече за индустриалното израстване на Китай. По данни, цитирани в статията му The New York Times, Apple е съдействала за обучението на десетки милиони работници, инвестирала е огромни средства на китайска територия и е пренесла практически производствени знания към стотици фабрики. Това не е само финансово решение, а трансфер на ноу-хау, организационна култура и инженерна експертиза, които в дългосрочен план усилват конкурент на самите САЩ.

The New York Times отделя внимание и на моралната цена на това присъствие. За да запази позициите си в Китай, Apple премахва приложения от местния App Store по искане на властите и прехвърля данни на китайски потребители към сървъри, управлявани от държавна компания. Макар Apple да се защитава с аргумента, че просто спазва местните закони, публикацията внушава, че подобни компромиси са част от по-големия проблем: американски технологичен гигант се приспособява към все по-авторитарна среда, без да оспорва съществено нейната логика

В този контекст тексът в The New York Times подчертава и политическото мълчание на Тим Кук по теми, свързани с Китай. Макар той често да заема позиции по американски обществени въпроси, в статията се отбелязва липсата на ясна реакция по казуси като Хонконг, преследването на уйгурите или съдбата на продемократични фигури. Особено показателен, според автора, е фактът, че Кук не е посетил Тайван като главен изпълнителен директор на Apple, въпреки че островът е ключов за глобалното производство на чипове. За The New York Times това е символ на деликатния баланс, който Apple пази, за да не раздразни Пекин.

Статията разширява темата отвъд Apple и я превръща в критика към по-широкия модел на американския бизнес. Много компании, в преследване на по-ниски разходи и по-висока ефективност, са прехвърлили към Китай знания, оборудване, процеси и кадри. Според The New York Times това е помогнало на Пекин да напредне в сектори като редкоземни магнити, соларни технологии, стомана, фармацевтика и електромобили. Следователно случаят „Тим Кук“ е илюстрация на нещо по-голямо: как краткосрочната корпоративна рационалност може да отслаби стратегическата позиция на собствената държава.


С поглед към Индия, но с крака в Китай

The New York Times отбелязва, че макар администрациите във Вашингтон да се опитват да забавят тази тенденция, Китай продължава да увеличава дела си в световното индустриално производство. Междувременно Apple прави известни стъпки към Индия, но веригата ѝ за доставки остава силно вкоренена в Китай. Това означава, че компанията все още не е намерила убедителен изход от зависимостта, която сама е помогнала да се създаде.

 
С нов шеф по стария курс

В текста се появява и въпросът за наследника на Кук. Новият ръководител Джон Търнъс е представен като способен и амбициозен, но авторът се съмнява дали той ще може да промени курса, ако архитектът на досегашната стратегия остане над него като изпълнителен председател. Така дори при смяна на лицата, основната логика на Apple може да остане непроменена.

Накрая Патрик Макгий връща разговора към голямата историческа рамка. Решенията на Тим Кук, вземани едно по едно, вероятно са изглеждали разумни в конкретния момент. Но историята невинаги съди по отделните решения, а по натрупания им ефект. Ако напрежението между САЩ и Китай се задълбочи, Кук може да бъде запомнен не само като човека, донесъл огромно богатство на Apple и на нейните инвеститори, а и като ръководителя, помогнал на Запада да прехвърли производствена и технологична мощ към най-голямото си предизвикателство. Именно затова, заключава, Патрик Макгий, борсовият триумф не е достатъчен, за да се измери истинската цена на неговото наследство.