ЕС и Южното Средиземноморие: нов пакт, стари проблеми и битка за влияние

Европейският съюз опитва нов подход към южното си съседство с т.нар. Пакт за Средиземноморието – инициатива, която трябва да даде нов тласък на отношенията със страните от Южното Средиземноморие. Идеята е Брюксел да изгради по-дълбоко партньорство с държавите по южния бряг – от Мароко до Турция – чрез инвестиции, по-тясна регулаторна координация, енергийни проекти, сигурност и управление на миграцията. Това пише в свой анализ на сайта на Европейския съвет за външна политика (ECFR) старши анализаторът и участник в програмата на Съвета за Близкия изток и Северна Африка Тарек Мегериси.

Според автора, новият пакт се представя като „практическа пътна карта“ и дори като промяна на самия модел на евро-средиземноморско сътрудничество. Знак за амбицията е и създаването на поста „еврокомисар за Средиземноморието“. Брюксел вече не иска да настоява основно върху политическа условност и демократични реформи, а предлага по-прагматичен и транзакционен подход: всяка държава избира от „меню“ от възможни инициативи това, което ѝ е изгодно, а проектите се реализират само при ясно съгласие от двете страни. Целта е ЕС да изглежда по-гъвкав и по-конкурентен спрямо сили като Китай, които често предлагат инвестиции без политически условия.
 

Максимални ползи по отделни теми

Проблемът, според анализа, е че правителствата в региона вече също мислят изцяло транзакционно. Южните средиземноморски режими не търсят дългосрочно сближаване с Европа, а се стремят да извличат максимални ползи по отделни теми – енергетика, миграция, сигурност или дипломатическа подкрепа. Те все по-умело противопоставят външните сили една на друга и използват конкуренцията между ЕС, Китай, Русия, САЩ, Турция и държавите от Залива, за да получат повече пари, инвестиции, оръжия или политически отстъпки. Именно затова простото „меню“ от инициативи може да се окаже недостатъчно.

Авторът напомня, че Европа има дълга история на амбициозни, но в крайна сметка непълноценни средиземноморски проекти. Барселонският процес от 1995 г. обещаваше зона на диалог, търговия и общ просперитет, но на практика свободната търговия облагодетелства повече европейския износ, отколкото индустриалното развитие на южните държави. По-късно, след 11 септември и особено след миграционните кризи, европейската политика все повече се свежда до сигурност, контрол и краткосрочни сделки. Съюзът за Средиземноморието, стартиран през 2008 г., също не довежда до истинска интеграция. След Арабската пролет ЕС се оказва неподготвен да разбере процесите в региона, а на много места влиянието му е изместено от по-агресивни и по-последователни играчи.

Тази повтаряща се слабост има няколко причини, смята Магериси. Първата е липсата на дългосрочно мислене: Брюксел често реагира на кризи, вместо да изгражда устойчиви рамки за общо развитие. Втората е стратегическият наклон на Европа към Изтока и зависимостта ѝ от САЩ по въпросите на сигурността. Северните европейски държави традиционно поставят акцент върху Русия и източния фланг, докато Средиземноморието остава второстепенна тема. Третата причина са вътрешните съперничества между самите южни членки на ЕС – най-вече Франция, Италия и Испания, които често се конкурират за влияние в Северна Африка, вместо да действат координирано.

 
Активността на Китай, Русия и Турция

Междувременно пространството, оставено от Европа, се запълва от други сили. Китай инвестира в инфраструктура, индустрия и вериги на доставки, включително в автомобилния сектор и електромобилите в Мароко. Русия залага на енергийно влияние, износ на зърно, военни връзки и присъствие в газови маршрути. Турция съчетава инвестиции, индустриално присъствие и военни партньорства. САЩ остават доминиращи във военните доставки и в някои ключови енергийни проекти в Източното Средиземноморие. За режимите в региона това е удобна среда: те могат да извличат ползи от всички и да избягват дълбоки ангажименти към когото и да било.

 
Преход към голяма сделка

Затова анализът предлага Пактът за Средиземноморието да бъде надграден от „меню“ към т.нар. големи сделки. Вместо ЕС да предлага отделни политики поотделно, той трябва да излиза с всеобхватни пакети за конкретни държави – инвестиции, инфраструктура, достъп до европейския пазар, трудова мобилност, енергийни проекти и регулаторно сближаване в един общ пакет. Така Европа би използвала най-силния си коз – огромния си пазар и способността си да съчетава икономически, енергийни и миграционни инструменти по начин, който нито Китай, нито Русия, нито САЩ могат да предложат в пълна степен.

Миграцията е една от сферите, в които подобен подход би могъл да даде най-бърз резултат. Европейските общества гледат все по-тревожно на неконтролираните потоци, но в същото време европейските икономики имат реална нужда от работна сила. Южните средиземноморски държави пък са изправени пред висока младежка безработица, недостиг на валута и силен натиск за емиграция. Това отваря възможност за по-сложни споразумения: законни визови канали, сезонна заетост, образователни програми и трудова мобилност в замяна на по-добро сътрудничество при връщането на нелегално пребиваващи, борбата с трафикантските мрежи и управлението на бежанския натиск.

Енергетиката е вторият голям стълб, посочва Магериси. Северна Африка има значителен потенциал за слънчева, вятърна и вълнова енергия, а Европа има интерес да инвестира там както заради зеления преход, така и заради по-стабилни електроенергийни връзки в бъдеще. В същото време газът от Източното Средиземноморие остава важен за европейската енергийна сигурност, но проектите там са блокирани от геополитически конфликти, съперничества и правни спорове. Според анализа, ЕС трябва не само да участва в добива и транспорта на газ, но и да играе по-активна дипломатическа роля за намаляване на напрежението и за изграждане на общи енергийни рамки.

 
Nearshoring за Европа

Третата ключова посока според автора е т.нар. nearshoring – преместване на производства и вериги на доставки по-близо до Европа, вместо зависимост от далечни азиатски пазари. Южното Средиземноморие предлага млади работни сили, близост, по-ниски разходи и възможност за изграждане на нови индустриални хъбове в сектори като машиностроене, фармация, торове, автомобилни компоненти и зелени технологии. Ако ЕС координира този процес, той може едновременно да намали миграционния натиск, да създаде работни места в региона и да засили собствената си индустриална устойчивост.

В крайна сметка посланието на анализа е, че южният бряг на Средиземно море не е периферия, а една от зоните, в които ще се решава бъдещето на Европа като икономическа и геополитическа сила. Пактът за Средиземноморието дава работеща рамка, но тя няма да успее, ако остане сбор от отделни инициативи или ако бъде сведена до поредната краткосрочна сделка за миграцията. За да си върне влияние в съседството, ЕС трябва да предложи не отделни мерки, а цялостна и убедителна визия, която свързва работа, инвестиции, енергия, сигурност и политически ангажимент в дългосрочно партньорство. Само тогава Европа би могла да остане най-важният външен играч в Средиземноморието, смята Тарек Магериси.