Как Европа търси повече войници

Европейският дебат за попълването на въоръжените сили вече не е теоретичен. След руската инвазия в Украйна редица държави пренаредиха политиките си за личния състав: едни върнаха или разшириха наборната служба, други избраха по-гъвкави схеми за краткосрочно обучение и резерв, а трети заложиха на комбинация от по-високо заплащане в професионалната армия, доброволна служба и подготвени граждански резерви.

Поводът за този дебат е кадровият недостиг. И целта е една - повече обучени хора, които могат бързо да бъдат включени в отбраната при криза, без непременно всички млади хора да минават през класическа казарма.

 
Връщане или зазширяване на наборната служба

Хърватия е най-ясният пример за връщане към задължителна служба в последните месеци. През март 2026 г. страната възобнови наборната военна служба след 17 години пауза, с първоначален прием от 800 души и двумесечно базово обучение.


Дания не просто запазва набора, а го разширява. След включването на жените в системата на регистрация за набор, страната увеличава и продължителността на службата - от 4 на 11 месеца през 2026 г. Паралелно е заложен ръст на броя обучавани всяка година.

Швеция вече има възстановена наборна система и сега я разгръща като инструмент за по-голяма дълбочина на отбраната. Целта е годишният брой на преминаващите базова подготовка да достигне поне 10 000 до 2030 г., а по-късно и около 12 000 годишно.

Естония преминава към по-дълбока и по-еднаква подготовка. От 2027 г. наборниците ще служат по единна 12-месечна схема, вместо досегашните различни срокове, което цели по-добра готовност за високотехнологични способности и бързо развръщане.

Латвия изгради Национална отбранителна служба и я развива като постоянен канал за попълване на армията и резерва. Освен класическо постъпване, страната предлага алтернативни пътища през Националната гвардия и базова подготовка за резерв.


Държавите със силен, но модернизиран набор

Финландия остава класическият пример за държава с масова наборна служба и голям обучен резерв. През 2025-2026 г. фокусът е върху модернизиране на подготовката и по-добро използване на резерва, включително повишаване на възрастовия праг за част от резервистите.

Литва продължава да използва задължителна служба и публично обсъжда как системата може да се разшири още повече. В официалната кадрова политика се посочва възможност, при подходящи условия, за движение към по-универсална задължителна подготовка.


Хибридният западноевропейски модел

Германия засега не връща класическата задължителна служба, но от януари 2026 г. въведе по-строг режим на регистрация и оценка за 18-годишните мъже. Политическият залог е ясен: ако доброволната схема не осигури нужния брой хора, натискът за връщане на задължителен елемент ще нараства. Бундесверът вече пише нови промени след скорошните в закона за военната служба, според които мъжете между 17 и 45 годишна възраст трябва вече да искат разрешение, ако отсъстват над 3 месеца от страната.

Франция избра 10-месечна доброволна военна служба, съчетана с амбиция за значително разширяване на резерва. Това е опит да се постигне по-широка отбранителна подготвеност без пълно възстановяване на стария модел на казарма.

Белгия тръгва към едногодишна доброволна военна служба от 2026 г. Първата кохорта е ограничена, но ходът е важен, защото показва стремеж към по-широка социална база за армията без класическа всеобща повинност.

Нидерландия

Нидерландия не връща активен набор, а инвестира в програми за доброволна служба и национална устойчивост. Там ключовата идея е повече млади хора да преминават през ограничен период на обучение, който да ги подготвя за служба или резерв.


Централна и Източна Европа: масово обучение вместо масова казарма

Полша прави може би най-амбициозния завой към масово доброволно обучение. Правителството иска всеки желаещ да може да премине подготовка, а целта е до 2027 г. да се обучават по 100 000 души годишно.

Румъния подготвя законодателни промени за доброволна платена военна подготовка, насочена към подмладяване на резерва. Идеята е по-кратко обучение в мирно време, след което обучените да влизат в резервен ресурс.

В Чехия не се вижда непосредствен политически курс към връщане на наборната служба. Акцентът остава върху набиране на професионални военнослужещи и развитие на доброволни форми на подготовка.


Къде е България в тази картина

България към момента не връща класическа всеобща задължителна военна служба, въпреки че според официално признание на Министерството на отбраната недокомплектът, или вакантните места, в професионалната армия е 20%. Посоката, която се вижда в официалните документи и публичните изявления на МО, е различна: подготовка на законови промени за военна подготовка на български граждани в мирно време, разширяване на доброволния резерв и компенсиране на недокомплекта чрез по-високи заплати, кадрови мерки и по-гъвкави форми на служба.

В целите на Министерството на отбраната за 2025 г. изрично е записано разработване на модели за въвеждане на задължителна военна подготовка за българските граждани, както и подготовка на промени в Закона за резерва и Закона за отбраната и въоръжените сили. Паралелно министерството поставя задача за по-добро комплектуване на доброволния резерв и за провеждане на срочна служба в доброволния резерв.

Така България засега не е в групата на държавите, които днес връщат всеобща казарма по хърватски модел. Но вече е в групата на страните, които търсят по-широка задължителна или полу-задължителна подготовка в мирно време, за да разширят подготвения резерв и да намалят хроничния кадрови недостиг. Със сигурност честите избори са една от пречките за вземане на ясно решение, което при всички положения ще е непопулярно, въпреки че се чуват все повече гласове за връщане на задължителната казарма – но най-често от хора, които не биха били засегнати директно от това.


Какво следва

Най-вероятният европейски сценарий в близките години не е пълно и едновременно връщане към старите масови казарми от XX век. По-вероятна е комбинация от по-кратка служба, по-широка задължителна регистрация, по-голям резерв, повече териториални формирования и редовни цикли на базова подготовка.

Това означава, че въпросът вече не е дали Европа ще търси повече обучени хора за отбраната, а по какъв модел ще го направи. И именно тук се оформят различните национални стратегии: от твърдия набор в Балтика и Северна Европа до хибридните схеми на Германия и Франция и до резервно-обучителния подход в страни като Полша, Румъния и България.

(Текстът е написан с помощта на ИИ)