Има причина да не можете да се концентрирате

Технологиите отслабват ума ни, но според Кал Нюпорт това не е неизбежна съдба, а обществен проблем, който може да бъде овладян така, както през XX век се променя разбирането за храненето и физическата активност. В коментар за „Ню Йорк таймс“ авторът припомня, че американците не винаги са мислели за диетата и упражненията като за ключови за здравето. След инфаркта на президента Дуайт Айзенхауер през 1955 г. и популяризирането на аеробиката от д-р Кенет Купър десетилетие по-късно, в Съединените щати настъпва бърза културна промяна: хората започват да възприемат движението и хранителния режим като ежедневна грижа за тялото.

Според Нюпорт днес е нужен подобен обрат, но насочен към умственото здраве. Той твърди, че дигиталните технологии все по-силно подкопават способността ни да се съсредоточаваме, да четем задълбочено и да мислим критично. Авторът напомня, че още в книгата си „Deep Work“ е предупреждавал за вредата от имейлите и незабавните съобщения, които разкъсват вниманието и оставят все по-малко място за продължителна интелектуална работа. Десет години по-късно, пише той, проблемът вече не е само в липсата на време за дълбока концентрация, а в това, че губим самата способност да я поддържаме.


Рязко отслабване на вниманието

В текста си за „Ню Йорк таймс“ Нюпорт се позовава на редица изследвания. Данни на професора по информатика Глория Марк показват рязко скъсяване на вниманието от 2004 г. насам, като най-големият спад настъпва около 2012 г. Паралелно с това продължителни национални проучвания в САЩ отчитат увеличение на дела на възрастните, които изпитват трудности с базови умения по четене и математика, както и ръст на младите хора, които казват, че им е трудно да мислят и да се концентрират. Изданието отбелязва, че тази тенденция съвпада по време с масовото навлизане на смартфоните и с експлозията на икономиката на вниманието.

Нюпорт вижда връзка и между кратките дигитални формати и отслабването на мисленето. По думите му все повече изследвания сочат, че кратките видеа в платформи като TikTok и Instagram се свързват с по-слабо внимание и по-ниски когнитивни резултати. Дори самото присъствие на смартфон в стаята, подчертава авторът, може да влоши концентрацията. Към това вече се добавя и изкуственият интелект. „Ню Йорк таймс“ предава тезата му, че честата употреба на ИИ инструменти се асоциира със спад в критическото мислене, а при писане с помощта на големи езикови модели се наблюдава намаляване на мозъчната активност, доколкото част от усилието се прехвърля навън.

 
Проблем за икономиката и за обществото

За Нюпорт това е проблем не само на личния комфорт, а и на икономиката и обществото. Значителен дял от американския БВП идва от отрасли, зависещи от сложна умствена работа - софтуер, финанси, информационни услуги, високотехнологично производство. Ако мозъчният капацитет отслабва, предупреждава той, отслабва и способността на тези индустрии да създават стойност. Освен това умението да мислим съсредоточено е необходимо, за да тълкуваме света, да вземаме решения и да изграждаме морално въображение. Затова авторът припомня образите на Ейбрахам Линкълн, който се е оттеглял в уединение, за да мисли, и на Мартин Лутър Кинг-младши, който в тиха нощ на размисъл е формулирал призванието си.

 
Култура на „дигитално хранене“

Решението, според статията, трябва да започне с нова култура на „дигитално хранене“. Нюпорт сравнява част от онлайн съдържанието с ултрапреработена храна: както индустриалните закуски са сглобени, за да бъдат неустоимо вкусни, така и безкрайните персонализирани потоци от постове и видеа са конструирани така, че да ни държат в непрекъснато потребление. Затова той предлага повечето хора да избягват подобно „ултрапреработено съдържание“ през повечето време. В този дух авторът открито призовава към отказ от TikTok, Instagram и X, защото според него краткото удоволствие от тях не оправдава когнитивната цена.

Текстът в „Ню Йорк таймс“ отбелязва и ролята на държавата. Нюпорт посочва австралийското законодателство, което ограничава социалните мрежи за деца под 16 години, като пример за подход, подобен на ограниченията върху вредни продукти в областта на храненето и общественото здраве. Дори когато мерките могат да бъдат заобикаляни, смята той, важно е какъв обществен сигнал изпращат: че социалните платформи трябва да се третират предпазливо, подобно на други възрастово ограничени зависимости.

 
Четене и съзерцание

Ако дигиталният свят е еквивалент на лоша диета, то противоотровата е умствено „упражнение“. Според Нюпорт когнитивният еквивалент на аеробиката е съзерцанието - съзнателното задържане на ума върху една тема с цел по-дълбоко разбиране. Един от най-добрите начини да се тренира това, пише той, е четенето. Задълбоченото възприемане на писмен текст развива сложни невронни процеси и поддържа способността ни за нюанс, интерпретация и прозрение. Затова авторът предлага всекидневното четене на книги да се възприема като базова норма за когнитивна форма, подобно на широко разпространените цели за физическа активност.

Друг ключов навик е дистанцията от телефона. Нюпорт критикува модела, при който смартфонът постоянно стои до нас, защото така мозъкът остава в режим на очакване на бърза награда и всяка по-дълга мисъл се превръща в борба със собствения импулс. Практичното му предложение е просто: у дома телефонът да стои извън лесен обсег - например да се зарежда в кухнята, а не да е в джоба или на масата. Това би намалило постоянния подтик към проверяване и би освободило повече внимание за разговор, четене, хранене и съвместни занимания.

 
Срещи без лаптопи и телефони

Авторът настоява и за институционални промени. В училищата забраните на телефоните вече дават резултат: изданието предава, че редица проучвания отчитат по-добри тестови резултати, по-силен фокус и по-здрав социален климат след подобни мерки. Нюпорт смята, че ограничаването на устройствата трябва да навлезе и в работната среда - например в срещи без лаптопи и телефони, които насърчават реалното общуване. Той е още по-критичен към културата на постоянни имейли и чатове, която според него превръща служителите в жертви на непрекъснати прекъсвания и подкопава способността им да вършат смислена умствена работа.

 
Всеки сам да си пише важните текстове

Особено внимание „Ню Йорк таймс“ отделя на предупреждението му за генеративния ИИ. Нюпорт не отрича полезността на тези системи, когато автоматизират рутинни задачи или спестяват време при техническа обработка на големи масиви от данни. Но когато се използват, за да заменят същинското писане, анализа и мисленето, те според него създават фалшива продуктивност и още повече отслабват интелектуалната издръжливост. Затова той формулира прост принцип: важните текстове, особено в професионалната среда, трябва да бъдат написани от самия човек, защото усилието да се изгради ясен аргумент е не досадна пречка, а форма на умствена тренировка.

В края на статията Нюпорт призовава за широка обществена реакция - от държави, училища и работодатели до отделните хора и местни общности. Както революцията в отношението към храната и упражненията не е дошла само от една книга или едно медицинско събитие, така и защитата на мисленето ще изисква много малки и големи действия. Основното му послание, което „Ню Йорк таймс“ извежда ясно, е, че не бива да се примиряваме с постепенното затъване в когнитивна плитчина. Способността да мислим е сърцевината на човешката личност и ако искаме да я запазим, трябва съзнателно да изградим среда, която я защитава.