Кой печели какво от новото търговско споразумение на ЕС с Австралия?

След близо десетилетие преговори с прекъсвания, споразумението за свободна търговия между ЕС и Австралия най-накрая премина финалната линия. За последно, през 2023 г. преговорите се провалиха на финалната права, осуетени от ожесточена опозиция от страна на австралийските фермери относно квотите за говеждо месо, припомня DW.

И така, какво се промени? Не толкова дребният шрифт на споразумението, казват експертите, а променящият се натиск на далеч по-ожесточен глобален търговски пейзаж.

Нови сделки в нов търговски ред

Нарастващите тарифи от САЩ свиха както австралийския износ на месо, така и европейските производители на автомобили. В същото време, готовността на Китай да използва като оръжие достъпа до критични минерали накара Европа да се бори да си осигури доставки.

На този фон сделката предлага и на двете страни нещо рядко: облекчение – и увереност.

„В днешно време е заложено много повече“, каза Евгений Постников от Университета в Мелбърн пред DW. „Сега не е моментът да се жертват жизненоважни споразумения в името на частни вътрешни интереси.“

Комисарят по търговията на ЕС Марош Шефчович, в Канбера заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изрази подобен тон: „Изпращаме силен сигнал, че предпочитаме ниски тарифи – или в този случай никакви тарифи – и че искаме сътрудничество, основано на правила.“

Споразумението между ЕС и Австралия също е част от по-широк стремеж - Брюксел е в серия от сделки, като тази година сключи големи търговски пактове с Меркосур, група южноамерикански държави, и Индия.

Заседнала по средата

Австралия може да се нарежда едва на около 20-о място сред търговските партньори на ЕС, но стратегическата ѝ стойност нараства бързо.

За Европа сделката е още една стъпка към намаляване на зависимостта от САЩ, като същевременно се укрепват връзките с така наречените „средни сили“ – държави, които все повече оформят световните търговски потоци.

Австралия е и член на Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPTPP), блок от 11 азиатско-тихоокеански икономики, представляващи приблизително 15% от световната търговия.

„Това е много важен пазар“, каза Холгер Гьорг от Института за световна икономика в Кил, институт за икономически изследвания, базиран в Германия. „Сделката с Австралия е ефективно вход към мрежата CPTPP и много по-голяма възможност за европейските фирми.“

Същността: Критичните суровини

За Брюксел най-голямата награда от тази сделка се крие под земята. Австралия държи третите по големина запаси от редкоземни елементи в света и е водещият световен производител на литий, крайъгълен камък в производството на батерии за електрически превозни средства. Европейските и германските асоциации на производителите на автомобили вече изразиха подкрепата си за търговското споразумение.

Достъпът до тези ключови минерали е по-важен от всякога, тъй като Китай затегна контрола си върху тях през последната година, засилвайки опасенията от прекъсвания на доставките точно когато Европа ускорява своя зелен и дигитален преход.

„Това, което стана ясно през последните две години, е, че никога не трябва да бъдем твърде зависими от други партньори, когато става въпрос за критично важни суровини“, каза Гьорг.

Същността на сделката

За Австралия основната печалба е достъпът до 450-те милиона потребители в ЕС. „Това е впечатляваща сделка за австралийската страна“, каза Постников. Почти всички тарифи на ЕС върху австралийския селскостопански износ, от вино и зехтин до повечето млечни продукти, ще бъдат премахнати.

Има и символични победи. Засега ЕС ще позволи на австралийските производители да продължат да използват защитени наименования като пармезан и фета. Австралия ще стане и единствената страна извън Италия, на която е разрешено да етикетира пенливото си вино като просеко.

Но говеждото месо остава най-спорният въпрос.

Съгласно сделката, квотите за говеждо месо в Австралия ще се увеличат повече от десет пъти през следващото десетилетие - от 3389 метрични тона до 30 600 тона годишно. Това не е достатъчно за амбициите на Канбера, като Брюксел твърдо се противопоставя на исканията за още по-големи обеми.

Австралийските фермери остават невпечатлени. Националната федерация на фермерите заяви, че е „изключително разочарована“ от резултата.

И все пак оцеляването на сделката въпреки вътрешната негативна реакция може би е най-ясният сигнал от всички: в една по-разпокъсана и конкурентна световна икономика стратегическите търговски партньорства започват да надделяват над местната съпротива.